Станко Църноевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станко Църноевич
Станко Црнојевић
Роден
Починал
1530 г. (73 г.)

Религия Сръбска православна църква
Ислям
Семейство
Род Църноевичи
Баща Иван Църноевич

Станко Църноевич (на сръбски: Станко Црнојевић или Станиша Црнојевић) (1457 – 1530) е третият син на войводата Иван Църноевич, господар на Черна гора. На четиринадесет години е изпратен от баща си в Цариград в знак на верноподанически чувства към султана, там Станко приема исляма и името Скендер бег. Той е първият санджакбей на Черногорския саджак от 1513 до 1530 г.[1] По време на управлението си Скендербег е недолюбван от черногорци, защото увеличава данъците и злоупотребява с властта си. През 1513 г. те вдигат бунт против него, който е потушен от османската войска, а Скендербег остава на власт до смъртта си през 1530 г.[2]

Според народното предание Станко пребивава известно време в село Бушат, което поради това носело името Бушатлия Станко. Неговите наследници се наричат Бушатли напр. шкодренския везир Махмуд паша Бушатлия (? – 1785), който във войната си с черногорския владетел Петър I Петрович твърди, че е директен потомък на Станко Бушатли и следователно Черна гора и нейната престолнина Цетине му се полагат в наследство. Неговият праправнук пък Махмут Бушатлия през 2014 г. приема християнството и името Станко.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Благојевић & Спремић (1993). стр. 430.
  2. Станојевић (1975). стр. 31
  3. Потомък на Махмуд паша Бушатлия приема православието