Георги IV Църноевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги IV Църноевич
Иван Црнојевић
Роден
Починал
1514 г.
Георги IV Църноевич в Общомедия

Георги IV Църноевич (на сръбски: Ђурађ Црноjeвић) е владетел на Зета между 1490 и 1496 г. Като най-голям син на Иван Църноевич и Гоислава Арианити, той поема властта след смъртта на баща си и за краткото си управление се опитва без успех да спре османския натиск. Търси съюз с Венецианската република и за да си осигури тяхната подкрепа се оженва за знатната венецианка Елизавета Ерицо. Въпреки това през 1496 г. османските войски го изтласкват от Зета и слагат на княжеския престол по-младия му брат Стефан II Църноевич.

Заедно със семейството си Георги Църноевич се укрива в Будва, искайки помощ от Венеция и Рим. През 1497 и 1498 г. той на два пъти е хвърлен във венецианска тъмница, обвинен че си сътрудничи с османците[1]. На 22 октомври 1499 г. написва завещанието си, което представлява ценно литературно произведение за своето време[2].

През 1500 г. заминава за Цариград, където официално се заклева във вярност на султан Баязид II, който за награда му поверява един тимар в Анадола[3], където впоследствие Църноевич и умира през 1514 г.

Не успял да постигне успехи в сферата на политиката, Георги Църноевич остава известен със своята културна дейност. Той получава прекрасно за времето си образование с широки познания по астрономия, геометрия и др. науки. През 1493 г. основава в Цетине първата книгопечатница в земите на южните славяни, известна като печатницата на Църноевич, в която се печатят книги на кирилица[4]. След неговото изгнание, книгопечатницата е закрита.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първият брак на Георги Църноевич е с Йелена Топия, а втория – с венецианката Елизавета Ерицо. Децата му носят имената: Соломум, Константин, Йован, Антония, както и още две дъщери, чиито имена не са ни известни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Veselinović, Andrija; Ljušić, Radoš (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. ISBN 978-86-7549-921-3.
  • Plamenac, Rade Turov; Bojović, Jovan R. (1997). Memoari. CID.

Likovna (1990). Зборник Матице српске за ликовне уметности. Матица.

  • Martinović, Dušan J. (1983). Portreti: bio-bibliografski pregled. Centralna narodna biblioteka SR Crne Gore «Đurđe Crnojević»

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Veselinović & Ljušić 2008, p. 129.
  2. Likovna 1990, p. 353.
  3. Martinović 1983, p. 12.
  4. Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. p. 603. ISBN 978-0-472-08260-5. Посетен на 19 януари 2012.