Стефан II Църноевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан II Църноевич
Иван Црнојевић
Роден
1469 г.
Починал
1499 г. (30 г.)
Семейство
РодЦърноевичи
БащаИван Църноевич

Стефан II Църноевич (на сръбски: Стефан Црнојевић) е владетел на Зета между 1496 и 1499 г. Той е вторият син на Иван Църноевич и Войсава Арианити, дъщеря на Георги Арианит. Стефан е поставен на престола като протеже на османците след като по-големият му брат Георги IV Църноевич е принуден да бяга от Зета.

Георги Църноевич се опитвал да създаде антиосманска коалиция, поради което потърсва съюз с Венеция. Когато брат му Стефан Чърноевич през 1496 г. открито минава на страната на османците[1], Георги Църноевич се съгласява да положи васална клетва пред султана, ако бъде призната властта и титлата му в Зета. Но същата година османската войска под командването на Фериз бей окупира княжеството и Георги е принуден да потърси спасение във венецианските владения[2].

На престола е поставен Стефан Църноевич, който се оказва по-лесен за манипулиране[3]. На практика той управлява само номинално докато данъците се събират от османците в полза на цариградската хазна. Това продължава само до 1499 г., когато от Стефан Църноевич османците вече нямат нужда. Зета е присъединена към санджака Шкодра[4][5], а Стефан започват да го подозират в тайни контакти с венецианците. По заповед на Фериз бей Стефан Църноевич трябвало да се яви в Шкодра, където е хвърлен в тъмница и най-вероятно там е починал, тъй като от този момент историческите извори не го споменават повече[6]. Според мнението на някои автори през 1499 г. той се подстригал за монах в Хилендарския манастир под името Марко[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. društvo 1935, p. 194.
  2. Jovanović 1947, p. 52.
  3. Gavrilović 1981, p. 429
  4. Pavle S. Radusinović (1978). Stanovništvo Crne Gore do 1945. godine: opšta istorijsko-geografska i demografska razmatranja. Srpska akademija nauka i umetnosti
  5. Jovanović 1947, p. 52
  6. Марковић 1969, p. 154.
  7. Kalezić, Dimitrije M. (2002). P – Š. Savremena administracija, рл2083