Балша I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Балша I (на сръбски: Балша I) е дребен властел с незначително владение в Зета между 1356 и 1368 г. и основател на династията на Балшичите.

За неговото потекло има различни данни. Според някои източници той е влах[1], сърбин[2], албанец[3] или с неустановен произход[4]. Според устната черногорска традиция пък Балша произхожда по женска линия от Вукан Неманич, сина на Стефан Неманя. Поради това след идването на власт на Вълкашин Мърнявчевич, когото смятали за виновник за гибелта на Стефан Урош V, Балшичите се провъзгласили за независими от „цареубийците“ Мърнявчевичи.

Според Мавро Орбини Балша I притежавал само едно село по време на управлението на цар Стефан Душан. След смъртта на Балша през май 1362 г.[5] тримата му синове успели да придобият доста сериозно влияние, сдобивайки се с нови земи и превръщайки се в господари на цяла Зета.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От своя неизвестна по име съпруга Балша I имал четири деца:

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grga Novak, Povijest Splita I, Split, 1978, p.335
  2. Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, p. 42
  3. G. Castellan, Histoire de l'Albanie et des Albanais p 29
  4. G. Castellan, Histoire de l'Albanie et des Albanais p 29
  5. „Medieval Lands project – Montenegro: Balšići