Евдокия Ласкарина Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евдокия Ласкарина Асенина
Ευδοκία Λασκαρίνα Aσανίνα
Родена
Починала
1311 г. (57 г.)

Религия Православие
Семейство
Баща Теодор II Ласкарис
Майка Елена Асенина
Деца Ватаца Ласкарис

Евдокия Ласкарина Асенина (на гръцки: Ευδοκία Λασκαρίνα Ασανίνα) e никейска принцеса, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на българския цар Йоан Асен II. В зряла възраст, когато заминава за Арагон, тя е известна и с името Ирина (Ирена) Ласкарис.

Евдокия е родена около 1248 г. като четвърто дете на император Теодор II Ласкарис и Елена, дъщеря на цар Йоан Асен II.[1] Евдокия е сестра на никейския император Йоан IV Ласкарис и на българската царица Ирина – съпруга на българския цар Константин Тих Асен.

През юли 1261 г. Михаил VIII Палеолог, дотогава регент на брата на Евдокия, малолетния Йоан IV Дука Ласкарис, се обявява за император и ослепява 11-годишния Йоан, след което го затваря в манастир. За да елиминира претенциите на бъдещите наследници на Ласкаридите върху византийския престол, Михаил VIII решава да омъжи светкавично сестрите на детронирания Йоан за чужденци и да ги изпрати далеч от Византия. Така още на 28 юли 1261 г. в Константинопол Евдокия е омъжена за италианския граф Пиетро ди Вентимиля (1230 – 1282)[2], граф на Вентимиля и Тенд,[3] който е на служба при генуезците, по това време съюзници на Михаил VIII. С този брак се поставя началото на италианската графска фамилия Ласкарис ди Вентимиля.

Преди да навърши 30 години, Евдокия напуска земите на съпруга си заедно с двете си дъщери Беатриче и Ватаца и се установява в Арагон. Там Евдокия и дъщерите ѝ живеят в Сатива, Сарагоса и Кастеля. За кратко Евдокия заминава на дипломатическа мисия от името на арагонския крал Хайме II.

През 1296 г. Евдокия Ласкарина основава манастира „Богородица от планината“ (Mare de Deu de la Serra) в Монблан (в испанската провинция Тарагона), посветен на ордена на Бедните клариси.[4] Впрочем в Испания Евдокия е известна и с името Ирина (Ирена) Ласкарис затова в манастирските надписи могат да се видят и двете ѝ имена. Така или иначе в този манастир тя се замонашва към 1306. Тя подарява на манастира италианска икона на Дева Мария, която още се съхранява там.

Евдокия Ласкарина Асенина умира в Сарагоса през 1311 г. и е погребана в местния доминикански манастир. Гробът ѝ не е запазен.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Евдокия ражда на Пиетро ди Вентимиля седем деца:

  • Лукресия Ласкарис де Вентимиля (1264 – 1314), омъжена за графа на каталонската провинция Палярс-Собира, от когото има три дъщери;
  • Джовани Ласкарис де Вентимиля (ок. 1264 – ок.1323)[5], женен за Менция ди Монтферато, от която има син Гийом Пиетро II Ласкарис де Вентимиля[6] и три дъщери;
  • Беатриче Ласкарис де Вентимиля, омъжена за Гийом де Монткада;
  • Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268 – 1336), която като придворна дама от свитата на кралица Изабела Арагонска заминава за Португалия;
  • Виолант Ласкарис де Вентимиля
  • Джакомо Ласкарис де Вентимиля
  • Ото Ласкарис де Вентимиля, епископ на град Вентимиля
  • Йоланда Ласкарис де Вентимиля

Една от известните праправнучки на Евдокия (по линия на сина ѝ Джовани Ласкарис де Вентимиля) е Беатриче ди Тенда, за чийто трагична смърт Винченцо Белини през 1833 г. написва операта „Беатриче ди Тенда“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. genealogy.euweb.cz
  2. Dictionnaire de la noblesse, François-Alexandre Aubert de la Chesnaye des Bois, Badier – 1774
  3. The English Historical Review, Mandell Creighton, Justin Winsor, Samuel Rawson Gardiner, Reginald Lane Poole, John Goronwy Edwards, JSTOR, Longman, 1916
  4. Patrimoni Gencat, Santuari de la Serra, Montblanc
  5. Giovanni Ventimiglia Lascaris
  6. Guillaume Pierre II de Vintimille Lascaris
  7. „Сюжетът на операта „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини има за основа реален исторически факт“, 2009.