Анна Ростиславна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна
царица на България
Irene-Komnene-Kastoria.jpg
Ктиторски портрет на царица Анна Ростиславна[1]
Лични данни
Родена ?
Починала ?
Предшествана от Ирина Комнина
Наследена от Мария Асенина
Семейство
Брак Михаил II Асен
Калиман II
Баща княз Ростислав Михайлович
Майка Анна Унгарска
Анна в Общомедия

А̀нна Ростисла̀вна е руска княгиня и българска царица, съпруга на царете Михаил II Асен и Калиман II.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна е дъщеря на руския черниговски княз Ростислав Михайлович и унгарската принцеса Анна. Анна Ростиславна е внучка на бележити личности от 13 в. По майчина линия тя е внучка на унгарския крал Бела IV от династията на Арпадите, а баща ѝ е син на черниговския княз Михаил Черниговски (потомък на Рюриковичите), който е убит от татарите и е обявен за мъченик от Руската православна църква. Ростислав Михайлович успява да избяга от татарите и като зет на унгарския крал управлява областите Славония и Мачва. Анна носи името на майка си, дъщерята на унгарския крал Бела IV.

Около 1253 – 1254 г. Анна Ростиславна едва 13 или 14-годишна е омъжена за българския цар Михаил I Асен. В Търново младата царица остава в сянката на властната си свекърва, Ирина Комнина. През 1256 г. бащата на царица Анна получава от зет си правото да води от негово име преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, Ростислав Михайлович сключва изключително неизгоден за българите договор. Византийският историк Георги Акрополит, който участва в преговорите на страната на никейците, съобщава, че подкупеният от тях Ростислав без съгласието на българския цар подписва клаузи в договора, съгласно които българите трябвало да върнат на Никея всички завладени територии в Тракия и Македония без компенсации.

Този именно договор става причина за убийството на цар Михаил II Асен от група недоволни боляри в Търново начело с братовчед му Калиман II.[2] Михаил Асен бил смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на българския престол като цар Калиман II и веднага се жени за овдовялата Анна.

Вероятно бракът им по-късно е смятан за недействителен. След убийството на Калиман II през 1256 г. бащата на Анна Ростиславна пристигнал с войски пред портите на Търново, вероятно предявявайки претенции за българската корона (по-късно се титулува като „Imperator Bulgarorum“). Търновските боляри не го допуснали в столицата и му върнали дъщерята, която е отведена обратно в унгарските владения.[2]

Според българския историк Пламен Павлов, след завръщането си в Унгария Анна е омъжена отново, но този път за чешкия крал Отокар II (1253 – 1278 г.). В Чехия съпругата на Пршемисъл Отокар II е известна с името Кунигунда. Обикновено се приема, че под това име се крие друга дъщеря на Ростислав Михайлович, но според Пламен Павлов най-вероятно става дума за една и съща личност – бившата българска царица.[2] От този брак се ражда Вацлав II, крал на Полша (1278 – 1305) и крал на Унгария (1301 – 1305 г.).

Портретът на царица Анна Ростиславна и съпруга ѝ Михаил II Асен е запазен в църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в Костур, на която двамата са ктитори през 1256 г. Дълго време се е смятало, че на портрета е изобразена царица Ирина Комнина, но разкритите надписи и младостта на изобразената жена доказват, че това е Анна Ростиславна.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ. Том 7
  2. а б в г Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]