Беатрис Бургундска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатрис Бургундска
императрица на Свещената Римска империя
BeatrixBarbarossy.jpg
Родена
1143 година
Починала
15 ноември 1184 година (41 г.)
ПогребанаШпайерска катедрала, Шпайер, Федерална република Германия

Религияхристиянство
Други титлиримско-немска кралица
Wappen Arnsberg 2.svg
Семейство
РодИврейска династия
БащаРайналд III
МайкаАгата
СъпругФридрих I Барбароса (17 юни 1156 – 15 ноември 1185)
ДецаФридрих V
Хайнрих VI
Филип Швабски
Фридрих VI (Швабия)
Ото I (Бургундия)
Конрад II (Швабия)
Беатрис Бургундска в Общомедия

Беатрис I Бургундска (на немски: Beatrix von Burgund; * 1140; † 15 ноември 1184) е римско-немска кралица и императрица на Свещената Римска империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беатрис е единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия (* 1093, † 1148) от Иврейска династия и Агата (* 1115, † 1147), дъщеря на херцог Симон I от Лотарингия (* 1076, † 1138/1141) от фамилията Дом Шатеноа.

На 17 юни 1156 г. тя се омъжва още много млада във Вюрцбург за император Фридрих I Барбароса, след като той преди три години се е разделил от Адела фон Фобург. На 9 октомври същата година тя е коронована за кралица от Хилин от Фалемания, архиепископ на Трир. Беатрис донася в брака си Графство Бургундия, което засилва силата на Барбароса в Кралство Бургундия. На 1 август 1167 г. Беатрис е коронована за императрица, през август 1178 г. във Виен за кралица на Бургундия. Тя е образована, интелигентна и красива. Занимава се с управлението на собствеността си в Бургундия.

След нейната смърт през 1184 г. тя е преместена и погребана в катедралата на Шпайер.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256 – 262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43 – 58
  • Martina Hartmann, Beatrix. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters. Amalie Fößel, Pustet, Regensburg 2011, S. 197 – 212