Йобст Моравски
Йобст Моравски | |
---|---|
маркграф на Моравия римско-немски крал |
|
![]() |
|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Други титли | херцог на Люксембург и курфюрст на Бранденбург |
Семейство | |
Династия | Люксембурги |
Баща | Ян Хайнрих |
Майка | Маргарета от Тропау |
Бракове |
Елизабет от Опелн Агнес от Опелн |
Герб |
![]() |
Йобст Моравски в Общомедия |
Йобст Моравски или Йост (на немски: Jobst von Mähren, Jost, Jodok(us) Markgraf von Mähren; на чешки: Jošt Lucemburský, Jošt Moravský; на френски: Josse de Luxembourg, * 1351, † 18 януари 1411 в Брюн) от династията Люксембурги е от 1375 г. маркграф на Моравия, херцог на Люксембург и курфюрст на Бранденбург от 1388 до смъртта си 1411 г. и от 1410 г. римско-немски крал.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-възрастният син на граф Йохан Хайнрих от Тирол (1322–1375) маркграф на Моравия и по-малък брат на император Карл IV. Майка му е Маргарета от Тропау (1330–1363), дъщеря на херцог Николаус II.
През 1375 г. той наследява Маркграфство Моравия заедно с брат си Прокоп (ок. 1355–1405), което води до непрекъснати конфликти помежду им.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Йобст се жени през 1372 г. за дванадесетгодишната Елизабет от Опелн (* 1360, † 1374), дъщеря на херцог Владислав Ополчик и първата му съпруга Елизабет от Трансилвания. След две години тя умира.
Още същата 1374 година Йобст се жени за нейната леля Агнес от Опелн (* 1360, † 1 април 1413). Бракът е бездетен. Така той е последният от Люксембургите, който държи Маркграфство Моравия.
Управление и борби[редактиране | редактиране на кода]
- През 1388 г. той помага на братовчед си Сигизмунд, по-малкият син на Карл IV, да се възкачи на унгарския трон и получава за своята поддръжка западна Словакия с Панония. В същата година крал Вацлав му предава родовото херцогство Люксембург с ред ленове в Елзас.
- През 1388 г. Сигизмунд Люксембургски постоянно изпитващ финансови трудности, през 1388 година залага на Йост курфюрство Бранденбург за 565 000 гулдена.
- През 1392 година Йобст сключва съюз със Сигизмунд и Албрехт III Австрийски против крал Вацлав IV и своя роден брат Прокоп. В хода на войната Йобст пленява краля в Бероун (1394 г.), но Йост е принуден да освободи Вацлав.
- През 1397 година Йобст се помирява с краля и получава за освобождаването му Лужица и получава Маркграфство Бранденбург.
- През 1410 г. Йост е избран за римско-немски крал. Йост (Йобст) умира следващата година по неизвестни причини. Неговият братовчед Сигизмунд Люксембургски поема отново властта в Бранденбург и става негов наследник и като римско-немски крал.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Peter Hilsch: Jost. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 627 f.
- Theodor Lindner: Jodocus. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 106–111.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((cs)) ((en)) Биография
Сигизмунд Люксембургски | → | Курфюрст на Бранденбург (1388 – 1411) | → | Сигизмунд Люксембургски |
|