Максимилиан II Емануел (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан II Емануел
3 курфюрст на Курфюрство Бавария
Max Emanuel vor der Stadt Mons.jpg
портрет от Йозеф Вивиен
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Театинска църква (Мюнхен)
Предшественик Фердинанд Мария

Отличия
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Фердинанд Мария
Майка Хенриета Аделхайд Савойска
Потомци Йозеф Фердинанд Леополд,Карл Албрехт,Фердинанд Мария Иноценц
Герб COA family de Kurpfalz.svg
Максимилиан II Емануел в Общомедия

Максимилиан II Емануел (на немски: Maximilian II. Emanuel Ludwig Maria Joseph Kajetan Anton Nikolaus Franz Ignaz Felix, на късо: Max Emanuel, * 11 юли 1662 в Мюнхен; † 26 февруари 1726 в Мюнхен) от династията Вителсбахи е от 1679 до смъртта си 1726 г. курфюрст на Курфюрство Бавария и от 1692 до 1706 г. също генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия. Турците го наричат заради синьото му униформено яке, което се виждало отдалече на бойното поле, Синият крал.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син на курфюрст Фердинанд Мария и на принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636 – 1676), дъщеря на херцог Виктор Амадеу I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.

След неговото раждане майка му получава за подарък дворец Нимфенбург и се построява мюнхенската Театинска църква.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му на 26 май 1679 г. той поема управлението на Курфюрство Бавария, първо до 1680 г. под надзора на неговия чичо Максимилиан Филип фон Лойхтенберг и модернизира баварската армия по пример на французите.

Максимилиан II се намесва активно в европейската политика. За разлика от баща си, той ясно се позиционира в хабсбургския лагер. На 26 януари 1683 г. подписва договор с император Леополд I за отбранителен съюз срещу турците. През юли същата година армията на Максимилиан II участва в защитата на обсадената Виена. През 1686 г. Максимилиан II участва в освобождаването на Буда, а през септември 1688 г. командва армията, превзела Белград и получава от турците прякора си „Синият крал“ (турски Mavi Kral) заради синята си униформа. [1]

Произведен е от императора на генералисимус и рицар на „Ордена на златното руно“.

След оплячкосването на Пфалц от французите, Максимилиан II Емануел участва активно в битките срещу тях в Стенкерк, Нервинден и Намюр. [1]

Неговият син Йозеф Фердинанд Леополд е определен от испанския крал Карлос II за негов универсален наследник, но той умира неочаквано през 1699 г. Когато Карлос II определя в последното си завещание за свой наследник Филип д'Анжу, внук на Луи XIV, през 1701 г. започава Испанската наследствена война. Курфюрстът се бие на страната на французите. След загубената битка при Хьохщет на 13 август 1704 г. Максимилиан II е прогонен от Бавария в Нидерландия. След Рашатския мир Максимилиан II се връща като курфюрст обратно в Бавария, но не успява да изпълни желанието си да стане крал. [1]

След завръщането си Максимилиан II харчи над 8 млн. гулдена за различни архитектурни проекти до края на живота си през 1726 г. [1]

Максимилиан II строи лятната резиденция Лустхайм в парка Шлайсхайм и разширява двореца Нимфенбург. [1] Също така строи двореца Фюрстенрид. Той купува за 90 000 брабантски гулди 101 картини, от които дванадесет са от Петер Паул Рубенс, които днес образуват основата на Старата пинакотека. За своята дворцова музика той получава инструменти между другото от френския дворцов снабдител Pierre Naust в Париж.

През 1722 г. той жени сина си Карл Албрехт за Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска, дъщеря на император Йозеф I.

Курфюрст Максимилиан II умира през 1726 г. от удар и е погребан в княжеската гробница на Театинската църква, построена от баща му. Наследен е от син му Карл I Албрехт, от 1742 г. като Карл VII, император на Свещената Римска империя.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 15 юли 1685 във Виена за ерцхерцогиня Мария Антония Австрийска († 1692), дъщеря на император Леополд I и неговата съпруга, инфанта Маргарита-Тереза Испанска. Те имат три деца:

  • Леополд Фердинанд (* 22 май 1689 в Мюнхен; † 25 май 1689 Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Антон (*/† 28 ноември 1690 в Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Йозеф Фердинанд Леополд (1692 – 1699), курпринц на Бавария и княз на Астурия

След нейната смърт той се сгодява през март 1693 г. с принцеса Леополдине Елеоноре от Пфалц, дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм от Пфалц, която умира три седмици по-късно.

Втори брак: На 2 януари 1695 във Везел за принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески и неговата съпруга Мария Кажимера. Двамата имат десет деца:

От неговата метреса Агнес Франсоаз Ле Лушие, графиня Арко (1660 – февруари 1717 в Париж) той има един син:

От друга метреса той има една дъщеря:

  • Мария Йозефа фон Сионсперг (* 1723; † сл. 1729)

Той има още едно дете от друга метреса.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Hüttl, Max Emanuel. Der Blaue Kurfürst 1679 – 1726. Eine politische Biographie. München: Süddeutscher Verlag, 1976. ISBN 3-7991-5863-4
  • Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr. München: Herbert Utz Verlag, 2000. ISBN 3-89675-731-8
  • Karl Theodor von Heigel: Maximilian II. Emanuel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 22 – 27.
  • Ludwig Hüttl: Maximilian II. Emanuel. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 480 – 485 (Digitalisat).
  • Marcus Junkelmann: Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr. Herbert Utz, München 2000, ISBN 3-89675-731-8.
  • Manfred Weitlauff: Die Reichskirchenpolitik des Hauses Bayern unter Kurfürst Max Emanuel (1679 – 1726). Vom Regierungsantritt Max Emanuels bis zum Beginn des Spanischen Erbfolgekrieges (1679 – 1701). St. Ottilien 1985, ISBN 3-88096-124-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 66 – 69.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]