Максимилиан II Емануел (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан II Емануел
Maximilian II. von Bayern
курфюрст на Бавария
Möller - Maximilian II Emanuel of Bavaria - Torre Abbey.png
Роден
Починал
ПогребанТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период1679 – 1726 
ПредшественикФердинанд Мария
НаследникКарл Албрехт
ОтличияГенералисимус
Golden Fleece Collar (Knight).svg Рицар на Ордена на Златното руно
Wappen Kurfurst der Pfalz.png
Семейство
РодВителсбахи
БащаФердинанд Мария
МайкаХенриета Аделхайд Савойска
Братя/сестриЙозеф Клеменс от Бавария
Мария Анна Виктория Баварска
Виоланта Беатрикс Баварска
СъпругаМария Антония Австрийска (1685)
Тереза Кунегунда Собиеска (1695)
ДецаКарл VII
Йозеф Фердинанд Баварски
Клеменс Август Баварски
Йохан Теодор от Бавария
Фердинанд Мария Иноценц Баварски
Филип Мориц Баварски
Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски
ПодписSignatur Maximilian II. Emanuel (Bayern).PNG
Максимилиан II Емануел в Общомедия

Максимилиан II Емануел (на немски: Maximilian II. Emanuel Ludwig Maria Joseph Kajetan Anton Nikolaus Franz Ignaz Felix, на късо: Max Emanuel; * 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е курфюрст на Бавария от 1679 до смъртта си през 1726 г., а също така и генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия от 1692 до 1706 г. Турците го наричат Синия крал заради синия му мундир, който се виждал отдалече на бойното поле.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият син на курфюрст Фердинанд Мария и на принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636 – 1676), дъщеря на херцог Виктор Амадеу I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.

След неговото раждане майка му получава за подарък дворец Нимфенбург и се построява мюнхенската Театинска църква.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща му на 26 май 1679 г. той поема управлението на Курфюрство Бавария, първо до 1680 г. под надзора на неговия чичо Максимилиан Филип фон Лойхтенберг и модернизира баварската армия по пример на французите.

На страната на императора[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Максимилиан II Емануел, худ.Йозеф Вивиен

Максимилиан II се намесва активно в европейската политика. За разлика от баща си, той ясно се позиционира в хабсбургския лагер. На 26 януари 1683 г. подписва договор с император Леополд I за отбранителен съюз срещу турците. През юли същата година армията на Максимилиан II участва в защитата на обсадената Виена. През 1686 г. Максимилиан II участва в освобождаването на Буда, а през септември 1688 г. командва армията, превзела Белград и получава от турците прякора си „Синият крал“ (турски Mavi Kral) заради синята си униформа.[1]

Произведен е от императора на генералисимус и рицар на „Ордена на златното руно“.

След оплячкосването на Пфалц от французите, Максимилиан II Емануел участва активно в битките срещу тях в Стенкерк, Нервинден и Намюр.[1]

Неговият син Йозеф Фердинанд Леополд е определен от испанския крал Карлос II за негов универсален наследник, но той умира неочаквано през 1699 г. Когато Карлос II определя в последното си завещание за свой наследник Филип д'Анжу, внук на Луи XIV, през 1701 г. започва Войната за испанското наследство.

Съюзник на Френския крал[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Шелен и Бленхайм[редактиране | редактиране на кода]

Луи XIV привлича на своя страня курфюрста, обещавайки му Нидерландия. От 1702 година Максимилиан в съюз с Франция се бори с император Леополд в Южна Германия, превзема Улм и Регенсбург, прониква в Тирол, но след тежко поражение при Шеленберг (1704) и битка при Бленхайм на 13 август 1704 г., Максимилиан II е прогонен от Бавария в Нидерландия. Австрия се разпорежда с Бавария като с покорена страна и която след няколко поредни въстания страшно угнетява.

Битка при Рамили[редактиране | редактиране на кода]

През 1706 година Максимилиан, ръководейки френските войски е разбит и в Битка при Рамили от англо-нидерладските войски на Марлборо и губи Брабант. Едва след Рашатския мир 1714 година, Максимилиан II се връща като курфюрст обратно в Бавария, но не успява да изпълни желанието си да стане крал.[1]

Строежи и изкуство[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си Максимилиан II харчи над 8 млн. гулдена за различни архитектурни проекти до края на живота си през 1726 г.[1]

Максимилиан II строи лятната резиденция Лустхайм в парка Шлайсхайм и разширява двореца Нимфенбург.[1] Също така строи двореца Фюрстенрид. Той купува за 90 000 брабантски гулдена 101 картини, от които дванадесет са от Петер Паул Рубенс, които днес образуват основата на Старата пинакотека. За своята дворцова музика той получава инструменти между другото от френския дворцов снабдител Pierre Naust в Париж.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1722 г. той жени сина си Карл Албрехт за Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска, дъщеря на император Йозеф I.

Курфюрст Максимилиан II умира през 1726 г. от удар и е погребан в княжеската гробница на Театинската църква, построена от баща му. Наследен е от сина си Карл I Албрехт, който от 1742 г. е като Карл VII, император на Свещената Римска империя.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Антония Австрийска, съпруга на курфюрст Максимилиан II Емануел

Първи брак: на 15 юли 1685 във Виена с ерцхерцогиня Мария Антония Австрийска († 1692), дъщеря на император Леополд I и неговата съпруга, инфанта Маргарита-Тереза Испанска. Те имат три деца:

  • Леополд Фердинанд (* 22 май 1689, Мюнхен; † 25 май 1689, Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Антон (*/† 28 ноември 1690, Мюнхен), курпринц на Бавария
  • Йозеф Фердинанд Леополд (1692 – 1699), курпринц на Бавария и княз на Астурия

След нейната смърт той се сгодява през март 1693 г. с принцеса Леополдине Елеоноре от Пфалц, дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм от Пфалц, която умира три седмици по-късно.

Втори брак: на 2 януари 1695 във Везел с принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески и неговата съпруга Мария Кажимера. Двамата имат десет деца:

Тереза Кунегунда Собиеска

От неговата метреса Агнес Франсоаз Ле Лушие, графиня Арко (1660 – февруари 1717, Париж) той има един син:

От друга метреса той има една дъщеря:

  • Мария Йозефа фон Сионсперг (* 1723; † сл. 1729)

Той има още едно дете от друга метреса.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Hüttl, Max Emanuel. Der Blaue Kurfürst 1679 – 1726. Eine politische Biographie. München: Süddeutscher Verlag, 1976. ISBN 3-7991-5863-4
  • Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr. München: Herbert Utz Verlag, 2000. ISBN 3-89675-731-8
  • Karl Theodor von Heigel: Maximilian II. Emanuel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 22 – 27.
  • Ludwig Hüttl: Maximilian II. Emanuel. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 480 – 485 (Digitalisat).
  • Marcus Junkelmann: Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr. Herbert Utz, München 2000, ISBN 3-89675-731-8.
  • Manfred Weitlauff: Die Reichskirchenpolitik des Hauses Bayern unter Kurfürst Max Emanuel (1679 – 1726). Vom Regierungsantritt Max Emanuels bis zum Beginn des Spanischen Erbfolgekrieges (1679 – 1701). St. Ottilien 1985, ISBN 3-88096-124-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 66 – 69.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]