Битка при Бленхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Бленхайм
Война за испанското наследство
Херцог Марлборо подписва депеша на бойното поле
Херцог Марлборо подписва депеша на бойното поле
Информация
Период 13 август 1704
Място Бленхайм, Курфюрство Бавария
Резултат Победа за съюзниците
Страни в конфликта
Свещена Римска империя:
 • Flag of the Habsburg Monarchy.svg Австрия
 • Flag of Prussia (1466-1772).svg Брандебург-Прусия
 • Хес-Касел
 • Хес-Хомбург
Flag of England.svg Англия
Prinsenvlag.svg Нидерландска република
Pavillon royal de France.svg Франция
Flag of Bavaria (lozengy).svg Бавария
Командири и лидери
Flag of England.svg Джон Чърчил, херцог Марлборо
Flag of the Habsburg Monarchy.svg принц Евгений Савойски
Pavillon royal de France.svg Дюкът на Талар
Pavillon royal de France.svg Фердинанд де Марсин
Flag of Bavaria (lozengy).svg Максимилиан II Емануел
Сили
52 000 мъже,
66 оръдия
56 000 мъже,
90 оръдия
Жертви и загуби
4 542 убити,
7 942 ранени
20 000 убити, удавени или ранени,
14 190 пленени
Битка при Бленхайм в Общомедия

Бленхайм (на немски: Blenheim) – село в Германия, където на 13 август 1704 г. в хода на Войната за испанското наследство австро-английската армия на Евгений Савойски и Джон Чърчил, херцог Марлборо разбива френската армия на маршалите Таяр и Марсан, първо поражение за френската армия от около 50 години. Виена е спасена от заплахата на френско-баварската армия, запазен е съюзът между Англия, Австрия и Съединените провинции срещу Франция, а Бавария излиза от войната[1].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната между двете воюващи страни цари равновесие. Френският план за 1704 г. предвижда нахлуване в Южна Германия и свързване на Франция с нейния съюзник Бавария, откъдето двете армии ще нахлуят в Австрия и ще стигнат до Виена. Император Леополд I изпраща една армия, начело с Евгений Савойски да спре французите, а към него се присъединява и сериозна военна англо-холандска сила.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Противниците се срещат край река Небел на пътя от Хьохщедт за Донаувьорт. На дясното крило на съюзниците е Евгений, изправен срещу силите на Марсан и баварския курфюрст Макс-Емануел, а на лявото е Марлборо, срещу когото стои Таяр. Разположението и тактиката и на двете страни са класически. Те имат приблизително еднаква по сила артилерия и еднакъв брой – 60 000 французи срещу 56 000 съюзници. Няколко дни изчакват противникът да направи грешка. На 13 август Евгений и Марлборо атакуват едновременно. Английските сили атакуват яростно Таяр, който отстъпва, като им нанася тежки загуби, но се паникьосва и нарежда на всичките резерви да се присъединят към него. Така прекалено много френски полкове се ангажират с тази част на фронта, напразно опитвайки се да си върнат позициите. В същото време австрийците напредват по-бавно. В началото на вечерта след 5 часа бой конницата на Марлборо най-после успява да обърне армията на Таяр в бягство. Много френски войници се хвърлят в Дунав, където загиват. Самият Таяр е пленен. Марлборо веднага насочва силите си в странична атака срещу все още съпротивляващите се войски на Марсан и Макс-Емануел. С една трета от първоначалните войници Марсан отстъпва в добър боен ред. Общо французите изгубват (убити и пленени) 38 000 души срещу 15 000 съюзници. Практически цялата френска армия е извадена от строя за половин година. Бавария е покорена, а френският крал Луи XIV е принуден от настъпателна стратегия да премине към отбранителна. Отчитайки заслугите на английския военачалник парламентът му подарява двореца Бленъм (според английското произношение на Бленхайм).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Battle of Blenheim. // Енциклопедия Британика, 6 август 2018. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)