Виоланта Беатрикс Баварска
| Виоланта Беатрикс Баварска | |
| велика принцеса на Тоскана | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Флоренция, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1689 – 1713 |
| Други титли | принцеса от Бавария |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Фердинанд Мария |
| Майка | Хенриета Аделхайд Савойска |
| Братя/сестри | Мария Анна Виктория Баварска Йозеф Клеменс от Бавария Максимилиан II Емануел |
| Съпруг | Фердинандо де Медичи |
| Виоланта Беатрикс Баварска в Общомедия | |
Виоланта Беатрикс Баварска (на немски: Violante Beatrix von Bayern, на италиански: Violante Beatrice di Baviera, * 23 януари 1673, Мюнхен; † 29 май 1731, Флоренция) от род Вителсбахи, е принцеса от Бавария и чрез женитба велика принцеса на Великото херцогство Тоскана, от 1717 до нейната смърт 1731 г. гувернаторка на Сиена.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Тя е най-малката дъщеря на Фердинанд Мария (1636 – 1679) и съпругата му принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636 – 1676), дъщеря на херцог Виктор Амадей I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.
Виоланта Беатрикс се омъжва (per procurationem) на 19 януари 1689 г. във Флоренция за Фердинандо де Медичи, наследствен велик принц на Тоскана (1663 – 1713), най-възрастният син на велик херцог Козимо III Медичи (1642 – 1723). След дълго заболяване тя става бездетна.
След смъртта на нейния съпруг през 1713 г., заради испанската наследствена война тя не може да се върне в двора на нейния брат, курфюрст Максимилиан II Емануел Баварски. Нейният свекър Козимо III де Медичи я назначава през 1717 г. за гувернаторка на Сиена. Поддържа добри връзки с Рим. От папския легат тя е наградена с даваната рядко „Златна роза“.
През 1730 г. Виоланта Беатрикс се разболява и умира на 29 май 1731 г. В завещанието си тя определя за главен свой наследник нейният племенник Фердинанд Мария на манастири, църкви и сиропиталища в Бавария и Италия. Освен това всичките нейни дворцови държавни служители получават заплатите си за 20 години.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Parsons, Gerald (2004). Siena, Civil Religion and the Sienese. Farnham: Ashgate. ISBN 0-7546-1516-2.
- Acton, Harold (1980). The Last Medici. London: Macmillan. ISBN 0-333-29315-0.
- Angesi, M.G. (2005).The Contest for Knowledge: Debates Over Women's Learning in Eighteenth-century Italy. Chicago: Chicago University Press. ISBN 0-226-01055-4.
- Hale, J.R. (1977). Florence and the Medici. London: Orion. ISBN 1-84212-456-0.
- Napier, Edward Henry (1846). Florentine History: from the Earliest Authentic Records to the Accession of Ferdinand the Third: Volume V. London: Moxon.
- Strathern, Paul (2003). The Medici: Godfathers of the Renaissance. London: Vintage. ISBN 978-0-09-952297-3.
- Young, G.F. (1920). The Medici: Volume II. London: John Murray.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Violante=Beatrix, genealogy.euweb.cz