Виоланта Беатрикс Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виоланта Беатрикс, принцеса на Бавария
Виоланта Беатрикс Баварска
Герб на Виоланта Беатрикс Баварска, велика принцеса на Тоскана

Виоланта Беатрикс Баварска (на немски: Violante Beatrix von Bayern; на италиански: Violante Beatrice di Baviera, * 23 януари 1673 в Мюнхен, † 29 май 1731 във Флоренция) от род Вителсбахи е принцеса от Бавария и чрез женитба велика принцеса на Великото херцогство Тоскана, от 1717 до нейната смърт 1731 г. гувернаторка на Сиена.

Тя е най-малката дъщеря на Фердинанд Мария (1636–1679) и съпругата му принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636–1676), дъщеря на херцог Виктор Амадей I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.

Виоланта Беатрикс се омъжва (per procurationem) на 19 януари 1689 г. във Флоренция за Фердинандо де' Медичи, наследствен велик принц на Тоскана (1663–1713), най-възрастният син на велик херцог Козимо III Медичи (1642–1723). След дълго заболяване тя става бездетна.

След смъртта на нейния съпруг през 1713 г., заради испанската наследствена война тя не може да се върне в двора на нейния брат, курфюрст Максимилиан II Емануел Баварски. Нейният свъкър Козимо III Медичи я назначава през 1717 г. за гувернаторка на Сиена. Поддържа добри връзки с Рим. От папският легат тя е наградена с даваната рядко „Златна роза“.

От 1730 г. Виоланта Беатрикс се разболява и умира на 29 май 1731 г. В завещанието си тя опредяля за главен свой наследник, нейният племенник Фердинанд Мария, манастири, църкви и сиропиталища в Бавария и Италия. Освен това всичките нейни дворцови държавни служители получават заплатите си за 20 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Parsons, Gerald (2004). Siena, Civil Religion and the Sienese. Farnham: Ashgate. ISBN 0-7546-1516-2.
  • Acton, Harold (1980). The Last Medici. London: Macmillan. ISBN 0-333-29315-0.
  • Angesi, M.G. (2005).The Contest for Knowledge: Debates Over Women's Learning in Eighteenth-century Italy. Chicago: Chicago University Press. ISBN 0-226-01055-4.
  • Hale, J.R. (1977). Florence and the Medici. London: Orion. ISBN 1-84212-456-0.
  • Napier, Edward Henry (1846). Florentine History: from the Earliest Authentic Records to the Accession of Ferdinand the Third: Volume V. London: Moxon.
  • Strathern, Paul (2003). The Medici: Godfathers of the Renaissance. London: Vintage. ISBN 978-0-09-952297-3.
  • Young, G.F. (1920). The Medici: Volume II. London: John Murray.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]