Максимилиан III Йозеф (Бавария)
| Максимилиан III Йозеф | |
| курфюрст на Бавария | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 30 декември 1777 г.
|
| Погребан | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1745 – 1777 |
| Предшественик | Карл VII Албрехт |
| Наследник | Карл II Теодор |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Карл VII |
| Майка | Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска |
| Братя/сестри | Франц Лудвиг фон Холнщайн Мария Антония Баварска Мария-Йозефа Баварска Мария Анна Баварска Терезия Бенедикта Баварска |
| Съпруга | Мария Анна Саксонска (9 юли 1747) |
| Максимилиан III Йозеф в Общомедия | |
Максимилиан III Йозеф, „Многообичания“ или Макс III Йозеф (на немски: Maximilian III. Joseph Karl Johann Leopold Ferdinand Nepomuk Alexander von Bayern; Max III. Joseph; * 28 март 1727, Мюнхен; † 30 декември 1777, Мюнхен) от княжеския род Вителсбахи, е курфюрст на Бавария от 20 януари 1745 до смъртта си.
Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Син е на император Карл VII Албрехт († 20 януари 1745) и ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска († 11 декември 1756). Следва в Инголщатския университет.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Начало на управлението
[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на баща си осемнадесетгодишният Максимилиан поема управлението на Бавария. Три месеца след началото на управлението си Максимилиан III Йозеф сключва съюз с Мария Тереза, като по този начин отказва всички претенции на баща си, Карл VII, към Хабсбургите, предявени по време на Войната за австрийското наследство.[1]
Брак
[редактиране | редактиране на кода]Максимилиан III се жени на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за принцеса Мария Анна Саксонска (1728 – 1797), дъщеря на крал Август III от Полша и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия. Двамата нямат деца.
Вътрешна политика
[редактиране | редактиране на кода]През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт.
През 1751 г. е обнародван Максимилиановият наказателен кодекс (Codex Maximilianeus Juris Criminalis), който кодифицира наказанията, поставя бариера пред произвола и който в духа на Просвещението въвежда правосъдие на принципа на равенството. Премахнати са и някои практики като обезглавяването и разчленяването на телата на изтезаваните, но са въведени много строги наказания като обесване за крадците и изтезания и клада за извършване на светотатства, богохулства и магьосничества. Максимилиан III Йозеф въвежда данък върху богатството на абатствата и прави първи стъпки към контролирането на църквата.[2][3]
През 1759 г. е създадена Баварската академия на науките, а от 1771 г. се провежда училищна реформа, въвеждаща задължителното ходене на училище.[2]
Външна политика
[редактиране | редактиране на кода]Максимилиан III Йозеф се отказва и от намеренията на предците си да направи Бавария велика сила и запазва неутралитет по време на Седемгодишната война. Осигуряването на дългогодишен мир донася на владетеля прозвището „Многообичания“.
Смърт и наследство
[редактиране | редактиране на кода]През 1777 г. Максимилиан III умира от едра шарка и е погребан в Театинската църква в Мюнхен. С него измира баварската линия на Вителсбахите. След кратка наследствена Война за баварското наследство, негов наследник става Карл II Теодор от Пфалцската линия на Вителсбахите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 75.
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 83 – 86.
- ↑ K. Theodor von Heigel, Maximilian III. Joseph. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB), 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 27 – 30.
- Alois Schmid: Maximilian III. Joseph. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 485 – 487 (Digitalisat).
- Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: von den Anfängen bis zur Gegenwart. München, 1983 S.353 – 363
| |||||
|
