Максимилиан III Йозеф (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан III Йозеф
курфюрст на Бавария
Desmarées workshop 2 Max III Joseph.jpg
Роден
Починал
Погребан Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия

Етнос Германци
Управление
Период 1745 – 1777 
Предшественик Карл VII Албрехт
Наследник Карл II Теодор
Coat of Arms of the Electorate of Bavaria 1753.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Карл VII
Майка Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Братя/сестри Франц Лудвиг фон Холнщайн
Мария Антония Баварска
Мария-Йозефа Баварска
Мария Анна Баварска
Терезия Бенедикта Баварска
Съпруга Мария Анна Саксонска (9 юли 1747)
Максимилиан III Йозеф в Общомедия

Максимилиан III Йозеф, „Многообичания“ или Макс III Йозеф (на немски: Maximilian III. Joseph Karl Johann Leopold Ferdinand Nepomuk Alexander von Bayern; Max III. Joseph; * 28 март 1727, Мюнхен; † 30 декември 1777, Мюнхен) от княжеския род Вителсбахи, е курфюрст на Бавария от 20 януари 1745 до смъртта си.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Син е на император Карл VII Албрехт († 20 януари 1745) и ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска († 11 декември 1756). Следва в Инголщатския университет.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан III Йозеф

След смъртта на баща си осемнадесетгодишният Максимилиан поема управлението на Бавария. Три месеца след началото на управлението си Максимилиан III Йозеф сключва съюз с Мария Тереза, като по този начин отказва всички претенции на баща си, Карл VII, към Хабсбургите, предявени по време на Войната за австрийското наследство.[1]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан III се жени на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за принцеса Мария Анна Саксонска (1728 – 1797), дъщеря на крал Август III от Полша и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия. Двамата нямат деца.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт.

През 1751 г. е обнародван Максимилиановият наказателен кодекс (Codex Maximilianeus Juris Criminalis), който кодифицира наказанията, поставя бариера пред произвола и който в духа на Просвещението въвежда правосъдие на принципа на равенството. Премахнати са и някои практики като обезглавяването и разчленяването на телата на изтезаваните, но са въведени много строги наказания като обесване за крадците и изтезания и клада за извършване на светотатства, богохулства и магьосничества. Максимилиан III Йозеф въвежда данък върху богатството на абатствата и прави първи стъпки към контролирането на църквата.[2][3]

През 1759 г. е създадена Баварската академия на науките, а от 1771 г. се провежда училищна реформа, въвеждаща задължителното ходене на училище.[2]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан III Йозеф се отказва и от намеренията на предците си да направи Бавария велика сила и запазва неутралитет по време на Седемгодишната война. Осигуряването на дългогодишен мир донася на владетеля прозвището „Многообичания“.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

През 1777 г. Максимилиан III умира от едра шарка и е погребан в Театинската църква в Мюнхен. С него измира баварската линия на Вителсбахите. След кратка наследствена Война за баварското наследство, негов наследник става Карл II Теодор от Пфалцската линия на Вителсбахите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 75.
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 83 – 86.
  3. K. Theodor von Heigel, Maximilian III. Joseph. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB), 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 27 – 30.
  • Alois Schmid: Maximilian III. Joseph. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 485 – 487 (Digitalisat).
  • Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: von den Anfängen bis zur Gegenwart. München, 1983 S.353 – 363