Максимилиан III Йозеф (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан III Йозеф
курфюрст на Бавария
Desmarees workshop Maximilian III of Bavaria.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Театинската църква, Мюнхен
Предшественик Карл VII Албрехт
Наследник Карл II Теодор
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Карл VII Албрехт
Майка Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Брак Мария Анна от Саксония
Герб COA family de Kurpfalz.svg
Максимилиан III Йозеф в Общомедия

Максимилиан III Йозеф, „Многообичания“ или Макс III Йозеф (на немски: Maximilian III. Joseph Karl Johann Leopold Ferdinand Nepomuk Alexander von Bayern; Max III. Joseph, * 28 март 1727 в Мюнхен, † 30 декември 1777 в Мюнхен) от княжеския род Вителсбахи е курфюрст на Бавария от 20 януари 1745 до смъртта си.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан е син на император Карл VII Албрехт († 20 януари 1745) и ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска († 11 декември 1756). Следва в Инголщатския университет. След смъртта на баща си осемнадесетгодишният Максимилиан поема управлението на Бавария.

Три месеца след началото на управлението си Максимилиан III Йозеф сключва съюз с Мария Тереза, като по този начин отказва всички претенции на баща си, Карл VII, към хабсбургите, предявени по време на Войната за австрийското наследство. [1]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан III се жени на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за принцеса Мария Анна Саксонска (1728–1797), дъщеря на крал Август III от Полша и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия. Двамата нямат деца.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт.

През 1751 г. е обнародван Максимилиановият наказателен кодекс (Codex Maximilianeus Juris Criminalis), който кодифицира наказанията, поставя бариера пред произвола и който в духа на Просвещението въвежда правосъдие на принципа на равенството. Премахнати са и някои практики като обезглавяването и разчленяването на телата на изтезаваните, но са въведени много строги наказания като обесване за крадците и изтезания и клада за извършване на светотатства, богохулства и магьосничества. Максимилиан III Йозеф въвежда данък върху богатството на абатствата и прави първи стъпки към контролирането на църквата. [2][3]

Максимилиан III Йозеф се отказва и от намеренията на предците си да направи Бавария велика сила и запазва неутралитет по време на Седемгодишната война. Осигуряването на дългогодишен мир донася на владетеля прозвището „Многообичания“. През 1759 г. е създадена Баварската академия на науките, а от 1771 г. се провежда училищна реформа, въвеждаща задължителното ходене на училище. [2]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1777 г. Максимилиан III умира от едра шарка и е погребан в Театинската църква в Мюнхен. С него измира баварската линия на Вителсбахите. След кратка наследствена война за баварското наследство, негов наследник става Карл II Теодор от Пфалцската линия на Вителсбахите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 75.
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 83-86.
  3. K. Theodor von Heigel, Maximilian III. Joseph. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB), 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 27–30.
  • Alois Schmid: Maximilian III. Joseph. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 485–487 (Digitalisat).
  • Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: von den Anfängen bis zur Gegenwart. München, 1983 S.353-363