Максимилиан I (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан I
курфюрст на Пфалц и херцог на Бавария
Joachim von Sandrart - Maximilian I, Elector of Bavaria.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Вилхелм V от Бавария
Наследник Фердинанд Мария
Семейство
Баща Вилхелм V от Бавария
Майка Рената
Бракове Елизабета Рената Лотарингска
Мария Анна Австрийска
Потомци Фердинанд Мария Максимилиан Филип Хиронимус
Герб Wappen des Herzogs in Bayern (Haus Wittelsbach).png
Максимилиан I в Общомедия

Максимилиан I (на немски: Maximilian I.; * 17 април 1573 в Мюнхен; † 27 септември 1651 в Инголщат) от баварската династия Вителсбахи херцог на Бавария (от 4 февруари 1598 г., след абдикацията на баща му[1]), курфюрст на Пфалц 16231648 г. и от 1623 г. курфюрст на Свещената Римска империя. Управлява по време на Тридесетгодишната война.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан е син на херцог Вилхелм V от Бавария (1548-1626) и Рената (1544–1602), дъщеря на Франц I Лотарингия), херцог на Лотарингия.

Посещава йезуитски колеж. [1] Следва в университета в Инголщат от 1587 г. заедно с братовчед му, по-късния император Фердинанд II.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Поема управлението от баща си на 4 февруари 1598 г. когато обществената хазна е празна. [1] Започва с големи реформи. През 1616 г. създава нов ред за земите, полицията, съда и силна войска.

През 1609 г. Максимилиан I получава правото да ръководи Католическата лига и получава град Донаувьорт от император Рудолф II. На 14 април 1618 г.

Тридесетгодишна война[редактиране | редактиране на кода]

BIB - Maximilian I von Bayern.jpg

Максимилиан I и Тили, по време на Тридесетгодишната война, са разгромени близо до Рейн. На 8 ноември 1620 г. протестантите са победени в битката на Бела планина при Прага, в която участват 25 000 баварци. За благодарност Максимилиан I през февруари 1623 г. получава титлата курфюрст. След отхвърлянето на Фридрих V от империята, Максимилиан I получава Горен Пфалц. Така Херцогство Бавария става Курфюрство Бавария. [2]

Във Вестфалския мир от 1648 г. курфюрстката му владетелска титла и спечелените територии на Бавария са потвърдени.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан I разширява Мюнхенската резиденция, като тя се превръща в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята. [3]

Към края на живота си Максимилиан I се ангажира най-вече с религията. Умира на 27 септември 1651 г. по време на поклонение в Инголщат. Сърцето му е погребано в Алтьотинг, Инголщат. Гробът му се намира в църквата „Св. Михаил“ в Мюнхен.

Крал Лудвиг I му построява красив паметник на кон през 1839 г. на площад „Вителсбахерплац“ в Мюнхен.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: на 6 февруари 1595 г. в Нанси за принцеса Елизабета (1574–1635), дъщеря на херцог Карл III от Лотарингия и Клавдия Валоа от Франция, дъщеря на крал Анри II. Бракът остава бездетен.

втори брак: на 15 юли 1635 г. във Виена за своята племенница, ерцхерцогиня Мария Анна Австрийска (1610-1665), дъщеря на император Фердинанд II и сестра му Мария Анна Баварска. От този брак има две деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter Albrecht, Maximilian I. von Bayern 1573–1651. Oldenbourg, München 1998, ISBN 3-486-56334-3.
  • Andreas Kraus, Maximilian I. Bayerns großer Kurfürst Graz u.a. 1990, ISBN 3-222-11972-4.
  • Golo Mann, Wallenstein. Sein Leben erzählt. Fischer, Frankfurt 2006, ISBN 3-596-13654-7.
  • Cicely V. Wedgwood, Der 30jährige Krieg. List Verlag, München 1998, ISBN 3-471-79210-4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 51-52.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 53-57.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 61.