Лудвиг I (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг I
Ludwig I. von Bayern
крал на Бавария

Роден
Починал
Погребан Мюнхен, Федерална република Германия

Религия католицизъм
Учил в Гьотингенски университет
Награди Орден на Златното руно
Управление
Период 18251848 г.
Coat of Arms of the Kingdom of Bavaria 1835-1918.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Максимилиан I Йозеф (Бавария)
Майка Августа Вилхелмина фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри Карл Теодор Баварски
Елизабет-Лудовика Баварска
Лудовика Баварска
София Баварска
Каролина Августа Баварска
Мария Анна Леополдина Баварска
Амалия-Августа Баварска
Августа-Амалия Баварска
Съпруга Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен (12 октомври 1810 – неизвестна)
Партньор Лола Монтес
Деца Отон I Гръцки
Максимилиан II Йозеф
Матилда Каролина Баварска
Луитполд Баварски
Аделгунда Баварска
Хилдегард Луиза Баварска
Александра Амалия Баварска
Адалберт Баварски
Лудвиг I в Общомедия

Лудвиг I (на немски: Ludwig I., König von Bayern; * 25 август 1786, Страсбург; † 29 февруари 1868, Ница) е немски княз от династията на Вителсбахите и крал на Бавария (1825 – 1848).

Той наследява баща си Максимилиан I Йозеф през 1825 г. на баварския трон и напуска в революционната 1848 г. в полза на сина си Максимилиан II Йозеф.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Кръстеният като Лудвиг Карл Август е син на Максимилиан I и принцеса Августа Вихелмина Мария от Хесен-Дармщат. Кръстник му е Луи XVI (крал на Франция). Той е чичо на Елизабет Баварска, по-късната императрица на Австрия и Унгария.

По рождение е трудно чуващ и е възпитаван религиозно от 1797 г. от католическия свещеник Йосиф Антон Замбуга. Следва в университета на Ландсхут и след това в Гьотингенски университет.[1] Учи литература и руски език.

На 12 октомври 1810 г. като баварски престолонаследник се жени за принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854) (Принцовата сватба). Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се е провела сватбата и се провежда Октоберфест се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе.[2]

Пътувания и строителство[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1804 г., при пътуване до Рим, е впечатлен от класическото изкуство. По време на престоя си в Париж и в Италия създава колекция от антики. През 1816 г. нарежда да бъде построена Глиптотеката в Мюнхен – първият музей на античното изкуство в света.[1] По-късно нарежда строежите на църквата „Лудвигскирхе“, Колонадата на пълководците (Feldherrnhalle), а Резиденцията е разширена от фон Кленце с нова фасада по подобие на флорентинския Палацо Пити. Другият предпочитан от Лудвиг I архитект, Фридрих фон Гертнер, е архитект на Дворцовата библиотека. Лудвиг I нарежда и построяването на Кралския площад (Königsplatz) и на Пинакотека.[3] Друг важен проект на краля е огромния гръцки храм Валхала.[3]

Като трон-принц той отива в Рим и купува Вила Малта. През 1817 г. е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.

Крал на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

На 13 октомври 1825 г. след смъртта на баща му той става крал на Бавария. От 1837 г. той се нарича и херцог на Франкия, херцог на Швабия и Пфалц при Рейн.

През ноември 1826 г. той мести университета Лудвиг Максимилиан от Ландсхут в Мюнхен. Университетът става едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия, въпреки че е отворен и за протестанти. Същевременно кралят връща в Бавария всички изгонени от граф Монжела църковни ордени с изключение на йезуитския.[4]

През 1831 г. парламентът гласува намаляване на бюджета за големи строежи, поради което Лудвиг I се смята за предаден и изпитва огромно огорчение. В писмо до сина си Максимилиан пише: „Там, където трябваше да има благодарности, се сипят само упреци и обвинение след обвинение!“. Лудвиг I счита протестантството за извор на либерализъм и застава на страната на католицизма.[5]

От 1846 г. става любовник на танцьорката Лола Монтес. На 9 февруари Лудвиг I затваря университета след протести, но два дни по-късно отменя мярката си и издава заповед Лола Монтес да напусне града. Лудвиг I застава отново на страната на протестантите, които също са против него. Френската революция е достигнала Бавария и кралят не е в състояние да удържи властта. На 20 март 1848 г. той абдикира в полза на сина си, Максимилиан II Йозеф.[5]

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

Живее още 20 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81 г. във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница. Погребан е в базиликата Свети Бонифац на бенедиктинския манастир в Мюнхен.

Лудвиг I е също поет. Той посещава на 28 август 1827 г. Гьоте във Ваймар и му дава ордена на Бавария за седемдесет и осмата му годишнина.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг I има с Тереза девет деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinz Gollwitzer: Ludwig I. von Bayern. Königtum im Vormärz. Eine politische Biographie. ISBN 3-7991-6287-9.
  • Hubert Glaser: Ludwig I. von Bayern: Lebensgang und Leitbilder. In: Die Sehnsucht eines Königs. Ludwig I. von Bayern (1786 – 1868), die Romantik und Schloß Runkelstein. Hg. v. der Stadt Bozen, Bozen 2003, S. 119 – 140.
  • Rudolf Reiser: König und Dame. Ludwig I. und seine 30 Mätressen. Buchendorfer Verlag, München 1999, ISBN 3-934036-05-8.
  • Rudolf Reiser: Ohne Bacchus friert Venus. König Ludwig I. in Anekdoten. München: Buchendorfer Verlag, 2001. ISBN 3-934036-48-1
  • Golo Mann: Ludwig I. König von Bayern. ISBN 3-923657-27-7.
  • Winfried Nerdinger: Romantik und Restauration, Architektur in Bayern zur Zeit Ludwigs I. 1825 – 1848, Hugendubel, München 1987, ISBN 3-88034-309-8
  • Karl Theodor von Heigel: Ludwig I. König von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 517 – 527.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 106 – 107.
  2. Geschichte des Münchner Oktoberfestes
  3. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 111 – 115.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 117 – 121.
  5. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 125 – 130.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]