Максимилиан Монжела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан Монжела
германски граф
Maximilian von Montgelas (1806).jpg
В униформата на ордена Хубертус (картина от Йозеф Хаубер, Мюнхен, 1806)
Лични данни
Роден
Починал
14 юни 1838 г. (78 г.)
Погребан в гробницата на дворец Ахам
Семейство
Баща Янус фрайхер фон Монжела
Майка Урсула Траунер
Брак Ернестине фон Арко
Потомци Каролине Аугусте Франциска, Максимилиан, Мария Рупертине Ернестине, Мария Амалия, Мария Хортензия, Терезия, Лудвиг, Хайнрих Рудолф Макс Едуард
Максимилиан Монжела в Общомедия
На 75 години (картина от Едуард фон Хойс)

Максимилиан Монжела (на немски: Maximilian von Montgelas, с пълно име Maximilian Carl Joseph Franz de Paula Hieronymus Graf von Montgelas, * 12 септември 1759 в Мюнхен, † 14 юни 1838 в Мюнхен) е баварски политик и държавен реформатор от 19 век. Той е министър от 1799 до 1817 г. при курфюрст и по-късен крал на Бавария Максимилиан I.

Максимилиан Монжела е обучен юрист и историк. Той е второто дете след сестра му Йозефа на баварския генералмайор Янус фрайхер фон Монжела (1710–1767) и Урсула (1720–1760), родена графиня Траунер, която умира половин година след раждането му. През 1767 г. умира и баща му, който произлиза от Савоя. За сираците се грижи неговият кръстник баварският курфюрст Максимилиан III Йозеф.

От 1764 до 1770 г. Монжела посещава колежа в Нанси в херцогство Лотарингия. От 1770 до 1776 г. той следва право на университет Страсбург. Една година той изучава баварско право в Мюнхен и на университета в Инголщат, където получава отлична диплома през 1777 г. („mit außerordentlichem Lob“). През същата година той получава службата дворцов съветник на баварския курфюрст Максимилиан III Йозеф и след неговата смърт работи и при Карл Теодор.

Той е член на Масонския St Théodore du Bon Conseil в Мюнхен, през 1785 г. член на Баварската академия на науките. Същата година се открива неговото членство в Илюминатския орден, което довежда до конфликти с неговия работодател. Затова той напуска през 1787 г. Карл Теодор и започва работа при Вителсбахския херцог на Пфалц-Цвайбрюкен Карл II Аугуст, където разработва концепти за реформа на Бавария. През 1799 г. след смъртта на Карл Теодор, неговият последник курфюрст Максимилиан IV Йозеф в Мюнхен го прави външен министър на Бавария. Той е толкова компетентен, че по днешни представи той има функцията на министър-президент. Монжела избягва кралския двор, но дава лично приеми за дипломати, държавни чиновници, хора на изкуството и науките.

Монжела живее и работи първо в Мюнхенската резиденция. През 1803 г. той се жени за с 20 години по-младата графиня фон Арко и живее в „палат Монжела,“ където до 1817 г. и след това се намирало и министерството на външните работи. Днес палатът е част от луксозния хотел Bayerischer Hof на Променадеплац.

От 1803 до 1806 г. и от 1809 до 1817 г. той е министър на финансите и от 1806 до 1817 г. вътрешен министър. Към края на 1809 г. Монжела е издигнат в графското съсловие.

През 1817 г. трон-принц Лудвиг I е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.

На 14 юни 1838 г. граф Монжела умира на 79 г. в своя градски палат в Мюнхен. Той е погребан в гробницата на дворец Ахам.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан фон Монжела е женен за Ернестине фон Арко (* 5 юли 1779, † 17 юни 1820 в Лука), дъщеря на граф Игнац фон Арко (1741–1812). Те имат следните деца:

  • Каролине Аугусте Франциска (1804–1860) ∞ Freiherr Макс фон Фрайберг, министерски съветник
  • Максимилиан (1807–1870) ∞ Елизабет Й. Ватс-Русел
  • Мария Рупертине Ернестине (1808–1822)
  • Мария Амалия (1810–1875)
  • Мария Хортензия (1811–1895)
  • Терезия (1812–1872)
  • Лудвиг (1814–1892), баварски посланик в Санкт Петербург и Берлин
  • Хайнрих Рудолф Макс Едуард (1817–1847)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Juliane von Åkerman, Maximilian Joseph Montgelas, Graf von Garnerin. In: Jürgen Wurst, Alexander Langheiter (Hrsg.): Monachia. Städtische Galerie im Lenbachhaus, München, 2005, S. 160, ISBN 3-88645-156-9
  • Michael Henker, Margot Hamm, Evamaria Brockhoff (Hrsg.), Bayern entsteht. Montgelas und sein Ansbacher Memoire von 1796. Friedrich Pustet, Regensburg, 1996, ISBN 3-7917-1535-6
  • Eberhard Weis, Montgelas – Zwischen Revolution und Reform 1759–1799, Verlag C.H. Beck, 2. durchgesehene Auflage, München, 1988, ISBN 3-406-32974-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]