Ото (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Крал Ото I от Бавария
Ото I като млад

Ото Вилхелм Луитполд Адалберт Валдемар фон Вителсбах Баварски (на немски: Otto Wilhelm Luitpold Adalbert Waldemar von Wittelsbach, König von Bayern, * 27 април 1848 в Мюнхен, † 11 октомври 1916 в дворец Фюрстенрид до Мюнхен) от династията Вителсбахи е крал на Бавария от 1886 до 1916 г. като Ото I.

След смъртта на брат му, крал Лудвиг II, управлението е поето през 1886 – 1912 г. от чичо му Луитполд Баварски и през 1912 – 1913 г. от братовчед му Лудиг III като принцрегенти.

Ото е вторият син на крал Максимилиан II Йозеф (1811 – 1864) и неговата съпруга принцеса Мария Пруска (1825 – 1889), дъщеря на принц Вилхелм фон Прусия и Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург.[1]

През 1864 г. той е изпратен във военно училище. От 18 юни до 15 юли 1864 г. двамата братя посрещат австрийските и руските императорски двойки. След около една година при Ото се забелязват първите умствени смущения.

През 1866 г. вече пълнолетен Ото участва активно в Немската война и Френско-германската война през 1870/1871 г.

От 1871 г. Ото избягва все повече срещи с чужди хора. От януари 1872 г. Ото официално е душевно болен, от 1873 г. е държан в изолация в южния павилион на дворец Нимфенбург. През 1883 г. Ото е изместен в дворец Фюрстенрид.[2]

Ото умира неочаквано от чревно смущение. Той е погребан близо до брат му в църквата Св. Михаелис в Мюнхен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cajetan von Aretin, Die Erbschaft des Königs Otto von Bayern. Höfische Politik und Wittelsbacher Vermögensrechte 1916 bis 1922. Beck, München 2006, ISBN 3-406-10745-1
  • Gundula Gahlen: Das bayerische Offizierskorps 1815 – 1866. Ferdinand Schöningh, Paderborn 2011, ISBN 978-3-506-77045-5, S. 635.
  • Arndt Richter, Die Geisteskrankheit der bayerischen Könige Ludwig II. und Otto. Eine interdisziplinäre Studie mittels Genealogie, Genetik und Statistik. Degener & Co., Neustadt an der Aisch, 1997, ISBN 3-7686-5111-8.
  • Alfons Schweiggert, Schattenkönig. Otto, der Bruder König Ludwig II. von Bayern, ein Lebensbild. Ehrenwirth, München 1992, ISBN 3-431-03192-7.
  • Heinz Häfner: Ein König wird beseitigt. Ludwig II von Bayern, C. H. Beck Verlag, Munich, 2008, ISBN 978-3-406-56888-6, p. 330 ff
  • Jean-Louis Schlim: Im Schatten der Macht – König Otto I. von Bayern, München, 2016, ISBN 978-3-944334-80-6.
  • Alfons Schweiggert: Bayerns unglücklichster König. Otto I., der Bruder Ludwigs II. Sankt Michaelsbund, München 2015, ISBN 978-3-943135-66-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. Arndt Richter: Die Geisteskrankheit der bayerischen Könige Ludwig II. und Otto. Eine interdisziplinäre Studie mittels Genealogie, Genetik und Statistik. Degener & Co., Neustadt an der Aisch, 1997, ISBN 3-7686-5111-8.