Стара пинакотека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Старата пинакотека)
Направо към: навигация, търсене
Старата Пинакотека
Старата Пинакотека през 1900 г.

Старата Пинакотека (Die Alte Pinakothek) е музей на изкуството в Мюнхен. Тя показва творби на художници от Средновековието до средата на 18 век и е от най-значимите картинни галерии на света. Старата Пинакотека е най-големият строен музей в света. [1]

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Старата Пинакотека представлява впечатляваща тухлена сграда, изградена във флорентински и римски ренесансов стил. Сама по себе си е архитектурно съкровище, построено в началото на 19 век, за да приюти личната колекция от произведения на изкуството на Лудвиг I. Теренът е закупен от Лудвиг I през 1823 г., а първата копка е направена на 7 април 1826 г. – рожденият ден на Рафаело. Строежът продължава 10 години, а архитект е Лео фон Кленце. Сградата е използвана за прототип на картинната галерия в Дрезден и Новата Пинакотека. [1]

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

Около 700 платна са представени в 19 зали и 49 стаи на музея в рамките на постоянна експозиция. Отличителна особеност на този музей е отсъствието сред експонатите на произведения на скулптурата, графиката, както и предмети на приложното изкуство и старинни мебели, които обикновено се слагат подобни музеи. В Пинакотеката строго се изпълнява основният принцип на колекционирането – на стените и стендовете се намират само картини.

Многочислените тържествени зали в Старата пинакотека поразяват със своя своеобразен аскетизъм. Галерията съдържа в своята колекция платна на стари майстори и шедьоври на Ранния Северен ренесанс. Наскоро е обновена и днес съперничи в художествено отношение на Лувъра[източник? (Поискан преди 5 дни)]. В нея могат да се видят „Мадоната с карамфила“ на младия Леонардо да Винчи, „Увенчаване с трънен венец“ на Тициан, „Четирима апостоли“ – последната работа на Албрехт Дюрер, както и творби на Ханс Мемлинг, Питер Брьогел Стария, Франс Халс, Якоб ван Ройсдал и др.

Картинната галерия притежава една от най-богатите колекции на фламандския художник от 17 век Петер Паул Рубенс, представен тук с 62 от платната му. Особено внимание заслужават 2 от картините му – огромната Страшният съд и Автопортрет с Изабела Брант. Неговият най-изтъкнат ученик – Антонис ван Дайк, също е силно представен тук.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 116.