Мария Анна Леополдина Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Анна Леополдина Баварска
кралица на Саксония

Родена
Починала
Погребана Хофкирхе, Дрезден, Федерална република Германия
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Максимилиан I Йозеф (Бавария)
Майка Каролина Баденска
Братя/сестри Августа-Амалия Баварска
Елизабет-Лудовика Баварска
Лудовика Баварска
София Баварска
Каролина Августа Баварска
Амалия-Августа Баварска
Карл Теодор Баварски
Лудвиг I
Съпруг Фридрих Август II (Саксония) (24 април 1833)
Мария Анна Леополдина Баварска в Общомедия

Мария Анна Леополдина Баварска (25 януари 1805 г. –13 септември 1877 г.) е баварска принцеса и кралица на Саксония – втора съпруга на крал Фридрих Август II Саксонски.

Мария Анна Леополдина е родена на 25 януари 1805 г. в Мюнхен като принцеса Мария Анна Леополдина Елизабет Вилхелмина Баварска. Тя е дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина от Баден. Мария Анна Леополдина има една сестра близначка – София Баварска. Мария Анна Леополдина е леля на австро-унгарския император Франц Йосиф, на съпругата му Елизабет и на брат му – мексиканския император Максимилиан I.

На 24 април 1833 г. в Дрезден Мария Анна Леополдина се омъжва за саксонския престолонаследник – кронпринц Фридрих Август, чийто по-малък брат Йохан Саксонски е женен за по-голямата ѝ сестра Амалия-Августа.

През 1836 г. съпругът на Мария Анна Леополдина наследява саксонския престол от чичо си Антон, а Мария Анна Леополдина става нова кралица на Саксония. През 1854 г., когато умира съпругът ѝ, Мари Анна Леополдина отстъпва кралската титла на сестра си Амалия-Августа, чийто съпруг наследява престола от бездетния си брат.

По време на големия глад в Саксония през 1836 г. кралицата създава първия благотворителен женски комитет в Саксония, председател на който става сестра ѝ Амалия-Августа. През 1855 г. бившата кралица издига параклис в неоготически стил в памет на покойния си съпруг. Между 1844 и 1877 г. Мария Анна Леополдина води активна кореспонденция с писателката Ида фон Хан-Хан, писмата до която днес се съхраняват в Берлинския архив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]