Мария Антония Баварска
Мария Антония Баварска Maria Antonia von Bayern | |
курфюрстиня на Саксония | |
Родена | Мария Антония Валпургис Симфороза Баварска
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Хофкирхе, Дрезден, Федерална република Германия |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1763 – 1768 (регент) |
Други титли | баварска принцеса |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Карл VII |
Майка | Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска |
Братя/сестри | Мария-Йозефа Баварска Мария Анна Баварска Терезия Бенедикта Баварска Франц Лудвиг фон Холнщайн Максимилиан III Йозеф |
Съпруг | Фридрих Христиан (20 юни 1747) |
Деца | Фридрих Август I Карл Саксонски (1752–1781) Антон Саксонски Мария Амалия Саксонска (1757–1831) Максимилиан Саксонски (1759–1838) |
Мария Антония Баварска в Общомедия |
Мария Антония Валпургис Симфороза Баварска (на немски: Maria Antonia Walpurgis Symphorosa von Bayern; * 18 юли 1724, Мюнхен; † 23 април 1780, Дрезден) от фамилията Вителсбахи, е баварска принцеса и чрез женитба курфюрстиня на Саксония (1763). След смъртта на съпруга ѝ е регент (1763 – 1768) на сина им Фридрих Август до неговото пълнолетие. Тя е меценат на изкуството, композитор, художничка и поетеса.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Мария Антония е най-възрастната дъщеря на курфюрст и по-късен император Карл VII Албрехт (1697 – 1745) и съпругата му Мария Амалия (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I. По-малката ѝ сестра Мария Йозефа се омъжва през 1765 г. за император Йозеф II. Нейният брат Максимилиан III Йозеф е курфюрст на Бавария.
На 20 юни 1747 г. в Дрезден Мария Антония се омъжва за първия си братовчед курфюрст Фридрих Христиан (1722 – 1763) от линията Албертини на род Ветини, кралски принц на Полша и от 5 септември 1763 г. курфюрст на Саксония. Фридрих Христиан умира от шарка след 74 дена успешно управление на 17 декември 1763 г. Тя поема регентството заедно със зет си Франц Ксавер Саксонски до 1768 г.
Тя композира и участва в представления в двора като певица и чембалистка. През 1747 г. е приета в Академия дел’Аркадия в Рим, и взема псевдонима „ЕТПА“ (Ермелинда Талеа Пасторела Аркадия). Заедно със сестра си Мария Анна Баварска и снаха си Мария Анна Саксонска през 1773 г. тя превежда на немски драмата „L'Indigent“ на Мерсие под името „Der Nothleidende“.
Умира на 55-годишна възраст е Дрезден. Погребана е в дворцовата църква Хофкирхе.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Мария Антония и Фридрих Христиан имат децата:
- син (*/† 9 юни 1748, Дрезден, умира след раждането му)
- Фридрих Август III/I (1750 – 1827), курфюрст и по-късно крал на Саксония, избран крал на Полша и херцог на Варшава
- ∞ 1769 г. Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд-Бишвайлер (1752 – 1828), дъщеря на пфалцграф Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен
- Карл (1752 – 1781), принц на Саксония
- Йозеф (1754 – 1763), принц на Саксония
- Антон (1755 – 1836), крал на Саксония
- Мария Амалия (1757 – 1831)
- ∞ Карл II Аугуст (1746 – 1795), херцог на Пфалц-Цвайбрюкен
- Максимилиан (1759 – 1838), наследствен принц на Саксония
- ∞ 1792 г. Каролина от Бурбон-Парма (1770 – 1804), принцеса от Бурбон-Парма, дъщеря на херцог Фердинанд I Пармски и Мария Амалия, дъщеря на Мария Терезия
- ∞ 1825 г. Мария Луиза от Бурбон-Парма (1802 – 1857), принцеса от Бурбон-Парма, дъщеря на крал Лудвиг I от Етрурия и инфантата Мария-Луиза Испанска
- Тереза Мария (1761 – 1820), принцеса от Саксония
- син (*/† 1762, роден мъртъв)
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Опери:
- Il trionfo della fedeltá, премиера през лятото 1754 в Дрезден
- Talestri, Regina delle Amazzoni, премиера на 6 февруари 1760 или 1763 в Нимфенбург
- Други произведения:
- Текст за ораторията La conversione di S. Agostine от Йохан Адолф Хасе, 1750
- Текстове за кантати от Хасе, Дженаро Мана и Джовани Алберто Ристори
- Кореспонденция с Фридрих Велики
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Anne Fleig: Handlungs-Spiel-Räume: Dramen von Autorinnen im Theater des ausgehenden 18. Jahrhunderts, Königshausen & Neumann, 1999, S. 49
- Joseph Heinrich Wolf: Das Haus Wittelsbach: Bayern's Geschichte aus Quellen, G. G. Zeh, 1847, S. 429
- Moritz Fürstenau: Maria Antonia Walpurgis. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 371 – 374.
- Alois Schmid: Maria Antonia Walburga, Kurfürstin von Sachsen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 198 – 200
- Thomas Schilp: Äbtissin Maria Kunigunde von Essen, eine Opernsängerin? Zur Uraufführung der Oper“Talestri, regina delle amazzoni „am Hof des Kurfürsten von Sachsen, in: ders. (Hg.): Frauen bauen Europa. Internationale Verflechtungen des Frauenstifts Essen. Klartext Verlag, Essen 2011, ISBN 978-3-8375-0672-3, S. 451 – 461.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Eva Neumayr: Maria Antonia Walpurgis Kurfürstin von Sachsen Архив на оригинала от 2013-12-17 в Wayback Machine., Lexikon Musik und Gender im Internet
- Кореспонденция с Фридрих Велики
|