Мария Антония Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Антония Баварска
курфюрстиня на Саксония
Maria Antonia Walpurgis von Bayern, Mengs, 1752.jpg
Мария Антония Баварска, курфюрстиня на Саксония
Лични данни
Регент на Фридрих Август
Регентство 17631768
Пълно име Мария Антония Валпургис Симфороза Баварска
Други титли баварска принцеса
Родена
Починала
23 април 1780 г. (55 г.)
Погребан в дворцовата църква в Дрезден
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Карл VII Албрехт
Майка Мария Амалия
Брак Фридрих Христиан
Потомци Фридрих Август III/I, Карл, Йозеф, Антон, Мария Амалия, Максимилиан, Тереза Мария
Мария Антония Баварска в Общомедия

Мария Антония Валпургис Симфороза Баварска (на немски: Maria Antonia Walpurgis Symphorosa von Bayern, * 18 юли 1724 в Мюнхен, † 23 април 1780 в Дрезден) от фамилията Вителсбахи е баварска принцеса и чрез женитба курфюрстиня на Саксония (1763). След смъртта на съпруга ѝ тя е регент (1763–1768) на син им Фридрих Август до неговото пълнолетие. Тя е меценат на изкуството, композитор, художничка и поетеса.

Мария Антония е най-възрастната дъщеря на курфюрст и по-късен император Карл VII Албрехт (1697–1745) и съпругата му Мария Амалия (1701–1756), дъщеря на император Йозеф I. По-малката ѝ сестра Мария Йозефа се омъжва през 1765 г. за император Йозеф II. Нейният брат Максимилиан III Йозеф е курфюрст на Бавария.

Nа 20 юни 1747 г. в Дрезден Мария Антония се омъжва за първия си братовчед курфюрст Фридрих Христиан (1722–1763) от линията Албертини на род Ветини, кралски принц на Полша и от 5 сепрември 1763 г. курфюрст на Саксония. Фридрих Христиан умира от шарка след 74 дена успешно управление на 17 декември 1763 г. Тя поема регентството заедно със зет си Франц Ксавер Саксонски до 1768 г.

Тя композира и участва в представления в двора като певица и чембалистка. През 1747 г. е приета в Академия дел’Аркадия в Рим, и взема псевдонима „ЕТПА“ (Ермелинда Талеа Пасторела Аркадия). Заедно със сестра си Мария Анна и снаха си Мария Анна през 1773 г. тя превежда на немски драмата “L'Indigent” на Мерсие под името “Der Nothleidende”. Погребана е в дворцовата църква в Дрезден.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Антония и Фридрих Христиан имат децата:

  • син (*/† 9 юни 1748 в Дрезден, умира след раждането му)
  • Фридрих Август III/I (1750–1827), курфюрст и по-късно крал на Саксония, избран крал на Полша и херцог на Варшава
∞ 1769 г. Амалия фон Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд-Бишвайлер (1752–1828), дъщеря на пфалцграф Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен
  • Карл (1752–1781), принц на Саксония
  • Йозеф (1754–1763), принц на Саксония
  • Антон (1755–1836), крал на Саксония
  • Мария Амалия (1757–1831)
Карл II Аугуст (1746–1795), херцог на Пфалц-Цвайбрюкен
  1. ∞ 1792 г. Каролина от Бурбон-Парма (1770–1804), принцеса от Бурбон-Парма, дъщеря на херцог Фердинанд I Пармски и Мария Амалия, дъщеря на Мария Терезия
  2. ∞ 1825 г. Мария Луиза от Бурбон-Парма (1802–1857), принцеса от Бурбон-Парма, дъщеря на крал Лудвиг I от Етрурия и инфантата Мария-Луиза Испанска
  • Тереза Мария (1761–1820), принцеса от Саксония
  • син (*/† 1762, роден мъртъв)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мария Антония от Пиетро Антонио Ротари

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Anne Fleig: Handlungs-Spiel-Räume: Dramen von Autorinnen im Theater des ausgehenden 18. Jahrhunderts, Königshausen & Neumann, 1999, S. 49
  • Joseph Heinrich Wolf: Das Haus Wittelsbach: Bayern's Geschichte aus Quellen, G. G. Zeh, 1847, S. 429
  • Moritz Fürstenau: Maria Antonia Walpurgis. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 371–374.
  • Alois Schmid: Maria Antonia Walburga, Kurfürstin von Sachsen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 198–200
  • Thomas Schilp: Äbtissin Maria Kunigunde von Essen, eine Opernsängerin? Zur Uraufführung der Oper“Talestri, regina delle amazzoni„am Hof des Kurfürsten von Sachsen, in: ders. (Hg.): Frauen bauen Europa. Internationale Verflechtungen des Frauenstifts Essen. Klartext Verlag, Essen 2011, ISBN 978-3-8375-0672-3, S. 451–461.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]