Кралство Етрурия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Змаме на Кралство Етрурия
Кралство Етрурия, 1803 г. (Historischer Atlas, William R. Shepherd, 1926)

Кралство Етрурия (на френски: Royaume d’Étrurie, на италиански: Regno di Etruria) съществува между 1801 und 1807 в Етрурия и е било васалска държава на наполеонска Франция.[1] То е обхващало голяма част на бившото Велико херцогство Тоскана. Името му идва от древното римско име за страната на етруските, Етрурия.

Наполеон е договорил през 1801 г. с Испания и Дом Бурбон-Парма, Херцогство Парма след смъртта на неговия херцог Фердинанд да премине към Франция, а Домът Бурбон-Парма да поеме новоорганизацията на Кралство Етрурия. За да направи место за Бурбоните, хабсбургският велик херцог на Тоскана, Фердинанд III е обезщетен с Княжеското архиепископство Залцбург, след което пармаеският ербпринц Лудвиг I е поставен на своята владетелска служба като „Крал на Етрурия“.

Първият крал на новото кралство, Лудвиг I, умира млад през 1803 г., затова неговата вдовица, инфантата Мария-Луиза Испанска (1782–1824), дъщеря на крал Карл IV от Испания, поема регентството за нейния още непълнолетен син Карл Лудвиг.[2] На 10 декември 1807 г. регентката трябва да се откаже от владетелството и Кралство Етрурия е обявено чрез държавно решение от 30 май 1808 г. за част от Френската империя. Образуват се три департаменти. Кралят и майка му трябвало да получат обезщетения от френските завладяни територии на Португалия, което не се състои, заради скъсването на отношенията между Наполеон и испанските Бурбони през 1808 г.[3]

През 1809 г. обаче бившото Кралство Етрурия е дадено от Наполеон на неговата сестра Елиза като Велико херцогство Тоскана, което през 1814 г. тя трябва да даде обратно отново на великия херцог Фердинанд III, а Дом Бурбон-Парма е обезщетен с Херцогство Лука.

Крале на Етрурия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Etrurien. In: Meyers Konversations-Lexikon 1888, 5. Band, S. 889.
  2. Maria (Etrurien). In: Meyers Konversations-Lexikon 1888, 11. Band, S. 236f.
  3. Toscana. In: Meyers Konversations-Lexikon 1888, 15. Band, S. 917ff