Списък на владетелите на Тоскана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Велик херцог на Тоскана)

Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.

Знаме на Велико херцогство Тоскана

Ръководители на Етруската лига (ок. 5 - 2 век пр.н.е.)[редактиране | редактиране на кода]

Въображаемо изображение на краля на Етрурия Ларс Порсена[1]

Римски управители на Етрурия (ок. 2 век пр.н.е. – 476 г. сл. н.е.)[редактиране | редактиране на кода]

  • Антонин Пий, епохата на Адриан (76-138 г. сл. н.е.)[7]
  • Олимпиадес, "consularis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305[8]
  • Мегеций, "augustalis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305 [8]
  • Панкратий, „проконсул на Тусция“, 284 - 305 [8]
  • Кай Ветиус Косиний Руфин, управител на Тусция и Умбрия, 307 - 312 [8]
  • Кай Юлий Руфиниан Аблабий Тациан, управител на Тусция и Умбрия, 337 г. [8]
  • Л. Турций Апрониан, управител на Тусция и Умбрия, 342 г.[8]

Херцози на Тусция[редактиране | редактиране на кода]

Готски херцози на Тусция (476 – 550)[редактиране | редактиране на кода]

Лонгобардски херцози на Тусция (576 – 797)[редактиране | редактиране на кода]

Те контролират района на Лука [9]

Има и сведения за:

Маркизи или маркграфове („херцози") на Тусция или Тоскана (797 – 1197)[редактиране | редактиране на кода]

Бонифации от Бавария[10] (797 – 931)[редактиране | редактиране на кода]

Бонифациите, потомци на Бонифаций Баварски, първоначално са графове на Лука и разширяват управлението си до граничните територии.

Бозониди (931 – 1001)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Хуго от Тоскана върху олтара на Флорентинското абатство

Бозонидите са роднини на краля на Италия ХугоI Арлски, който им дава титла, след като премахва потомците на предишната линия. Графът на Тоскана Теодигрим от Тоскана, родоначалник на рода Гвиди, също е активен през този период.

Хукполдинги[редактиране | редактиране на кода]

Нединастични (1014 – 1024)[редактиране | редактиране на кода]

Да Каноса (1027 – 1115)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Дом Каноса

Гуиди (1115 – 1124)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Гуидите

Матилда от Каноса, тъй като е без наследници, осиновява Гуидо Гуера II от графовете Гуиди. След смъртта на Матилда никой маркиз или викарий няма да може да упражнява реална власт над цяла Тоскана, която е разделена на множество автономни общини.

  • 1115 - 1124 Гуидо Гуера II, осиновен син на Матилда.
  • Между 1116 и 1118 г. Рабод е активен в Тоскана, назначен за императорски викарий на Сан Миниато, последван от Конрад от Шайерн, който става маркграф след смъртта на Гуидо.

Маркграфове с императорско назначение[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Велфите (Guelphs) върху гробницата на Велф VI и Велф VII, бивша в църквата "Св. Йоан Кръстител" в Щайнгаден, сега в Баварския национален музей, Мюнхен

Тоскана е разделена на Републиките Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Пистоя и Лука. Флорентинската република завладява през 15 век надмощието в Тоскана.

Приори и капитани на Тосканската лига[редактиране | редактиране на кода]

Имперски назначени владетели[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Урзлингите

Командири на въоръжените сили на гвелфите[редактиране | редактиране на кода]

Господари на Флоренция (1434 – 1532)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1434 – 1494)[редактиране | редактиране на кода]

Първо име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край
Coat of arms of Cosimo il Vecchio (type 2).svg
Козимо Стария
(27 септември 1389 – 1 август 1464 г.)
Cosimo de medici.png 6 октомври 1434 г. 1 август 1464 г. Контесина де Барди
двама сина
син на Джовани ди Бичи де Медичи
господар де факто
Coat of arms of Piero il Gottoso (type 2).svg
Пиетро Подагрения
(14 юни 1416 – 2 декември 1469 г.)
Piero di Cosimo de' Medici.jpg 1 август 1464г. 2 декември 1469 г. Лукреция Торнабуони
двама сина и три дъщери
син на Контесина де Барди
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Лоренцо Великолепни

(1 януари 1449 – 9 април 1492 г.)
Lorenzo de Medici.jpg 2 декември 1469 г. 9 април 1492 г. Кларисa Орсини
трима сина и пет дъщери
Син на Пиетро
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Пиетро Злочестия
(15 февруари 1472 – 28 декември 1503 г.)
501 Piero de Medici 02.JPG 9 април 1492 г. 9 ноември 1494 г.
(свален)
Алфонсина Орсини
трима сина и една дъщеря
син на Лоренцо
заточен

Управление срещу Медичите (1494 – 1512)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление брак Забел.
начало край
Джироламо Савонарола
(21 септември 1452 – 23 май 1498 г.)
Girolamo Savonarola.jpg Ноември 1494 г. 23 май 1498 г. вдъхновител на новата теократична реформа;
обявен за еретик, обесен и изгорен на клада
Coa fam ITA Soderini HrM.svg
Пиеро Содерини
(18 май 1450 – 13 юни 1522 г.)
Piero Soderini (1450-1522), by Ridolfo del Ghirlandaio.jpg 1502 г. 31 август 1512 г.
(бягство)
Арджентина Маласпина гонфалониер до живот;
бяга след испанското нашествие

Медичи (1512 – 1527)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край
Coat Cardinal De Medici.svg
Кардинал Джовани де Медичи
(11 декември 1475 – 1 декември 1521 г.)
Raffael 040 (crop).jpg 1 септември 1512 г. 9 март 1513 г
(избран за папа)
син на Лоренцо Великолепни;
Папа с името Лъв X
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Джулиано де Медичи ,
Херцог на Немур
(12 март 1479 – 17 март 1516)
Raffaello, giuliano de' medici.jpg 9 март 1513 г. 17 март 1516 г. Филиберта Савойски
бездетен
син на Лоренцо Великолепни
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Лоренцо де Медичи,
Херцог на Урбино
(4 септември 1493 – 4 май 1519 г.)
Portrait of Lorenzo di Medici.jpg 17 март 1516 г. 4 май 1519 г. Маделин дьо ла Тур д'Оверн
дъщеря
син на Пиетро Злочести
Coat Cardinal De Medici.svg
Кардинал Джулио де Медичи
(26 май 1478 – 25 септември 1534)
El papa Clemente VII, por Sebastiano del Piombo.jpg 4 май 1519 г. 19 ноември 1523 г.
(избран за папа)
естествен син, по-късно легитимиран, на Джулиано ди Пиеро де Медичи;
архиепископ на Флоренция;
Папа с името Климент VII
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Иполито Медичи
(1511 – 10 август 1535)
Portrait of Cardinal Ippolito de' Medici in a Hungarian Costume (by Titian) - Palazzo Pitti, Florence.jpg 19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.
(свален)
незаконен син на Юлиан, херцог на Немур
Кардинал Силвио Пасерини управлява вместо тях;
прогонени от народа след новината за разграбването на Рим
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Александро де Медичи
(22 юли 1510 – 6 януари 1537 г.)
Jacopo Pontormo - Alessandro de'Medici.JPG 19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.
(свален)
Маргарита Австрийска
бездетен
незаконен син на Лоренцо II или на кардинал Джулио

Управление срещу Медичите (1527 – 1530)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край
Coa fam ITA caponi.jpg
Николо Капони
(10 септември 1472 – 18 октомври 1529 г.)
Niccolò capponi 2.jpg 31 май 1527 г 17 април 1529 г
(свален)
Алесандра Строци Гонфалониер на правосъдието по време на възстановяването и обсадата на Флоренция

Медичи (1530 – 1532)[редактиране | редактиране на кода]

Първо име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край
Coat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Александро де Медичи
(22 юли 1510 – 6 януари 1537)
Jacopo Pontormo - Alessandro de'Medici.JPG 12 август 1530 г. април 1532г.
(става херцог)
Маргарита Австрийска
бездетен
завръща се на власт след обсадата на Флоренция

Херцози на Флорентинската република (1532 – 1569)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1532 – 1569)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. N.
начало край
Crown of a Duke of France (variant).svg
Augmented Arms of Medici.svg
Александро
(22 юли 1510 – 6 януари 1537)
Jacopo Pontormo - Alessandro de'Medici.JPG април 1532 г. 6 януари 1537 г. Маргарита Австрийска
бездетен
убит 1
Crown of a Duke of France (variant).svg
Augmented Arms of Medici.svg
Козимо I
(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.)
Agnolo Bronzino - Cosimo I de' Medici in armour - Google Art Project.jpg 6 януари 1537 г 27 август 1569 г
(става велик княз)
Елеонора от Толедо
седем сина и четири дъщери
син на Джовани дале Банде Нере и Мария Салвиати 2

Велики херцози на Тоскана (1569 – 1801)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1569-1737)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет урапвление Брак Забел. No
начало край
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Козимо I
(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.)
Agnolo Bronzino - Cosimo I de' Medici in armour - Google Art Project.jpg 27 август 1569 г 1574
(абдикира)
Елeнорa от Толедо [12]
седем сина и четири дъщери
1
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Франческо I
(25 март 1541 – 19 октомври 1587 г.)
Portrait of Francesco I de' Medici (by Alessandro Allori).jpg 1574 19 октомври 1587 г (1) Йохана Австрийска
двама сина и шест дъщери
(2) Бианка Капело
син
син на Козимо I;
починал при неизяснени докрай обстоятелства
2
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Фердинандо I
(30 юли 1549 – 7 февруари 1609)
S Pulzone Fernando I de Medicis Uffizi 1590.jpg 19 октомври 1587 г. 7 февруари 1609 г. Кристина Лотарингска
пет сина и четири дъщери
син на Козимо I;
кардинал, напуснал кардиналството, за да се ожени
3
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Козимо II
(12 май 1590 – 28 февруари 1621 г.)
Cristofano Allori - Cosimo II (1608-1618).jpg 7 февруари 1609 г. 28 февруари 1621 г. Мария Магдалена Австрийска
пет сина и три дъщери
син на Фердинанд I 4
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg

Фердинандо II
(14 юли 1610 – 23 май 1670 г.)

Portrait Ferdinando II de Medici.jpg 28 февруари 1621 г. 23 май 1670 г. Витория дела Ровере
двама сина
син на Козимо II 5
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Козимо III
(14 август 1642 – 31 октомври 1723 г.)
Douven Cosimo III de' Medici.jpg 23 май 1670 г. 31 октомври 1723 г. Маргарита Луиза Орлеанска
двама сина и една дъщеря
син на Фердинанд II 6
Coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Джан Гастоне
(24 май 1671 – 9 юли 1737 г.)
Ambito fiorentino - Gian Gastone de' Medici, Galleria Palatina.jpg 31 октомври 1723 г. 9 юли 1737 г. Анна Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург
бездетен
син на Козимо III;
с него умира династията на Медичите
7

Великите сили имат различни проекти относно наследяването на трона на Тоскана: първоначално Дон Карлос де Бурбон, херцог на Парма и младши син на испанския крал Филип V е наложен на Джан Гастоне като наследник; впоследствие е решено Дон Карлос да стане крал на Неапол и че Тоскана ще отиде у Франц I Стефан Лотарински, годеник на Мария Тереза Австрийска .

Лотаринги (1737 – 1765)[редактиране | редактиране на кода]

Име

(раждане-смърт)

Портрет управление Брак Забел. No.
начало край
Coat of Arms of Francis I, Holy Roman Emperor.svg
Франц III (II) Стефан

(8 декември 1708 – 18 август 1765)
Martin van Meytens (workshop) Franz Stephan.jpg 9 юли 1737 г. 18 август 1765 г. Мария Тереза Австрийска
пет сина и единадесет дъщери
произлиза от страна на майка си от Анри IV от Франция и Мария де Медичи;
Император с името Франц I от 1745 г. до смъртта си
8

По време на управлението на Франц I (II) Стефан, президентите на Регентския съвет управляват от негово име:

Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1765 – 1801)[редактиране | редактиране на кода]

Международните споразумения предвиждат тосканският трон да бъде отделен от австрийския, като първият се предава на втория син. Но когато Петър Леополд неочаквано става император, той повтаря принципа върху синовете си.

Име

(раждане-смърт)

Портрет управление Брак Забел. No
начало край
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Петер Леополд II
(5 май 1747 – 1 март 1792)
Mengs, Anton Raphael - Pietro Leopoldo d'Asburgo Lorena, granduca di Toscana - 1770 - Prado.jpg 18 август 1765 г. 21 юли 1790 г.
(абдикира)
Мария Луиза от Испания
дванадесет сина и четири дъщери
втори жив син на Франц Стефан;
става император след смъртта на брат си Йозеф II
9
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Фердинанд III
(6 май 1769 – 18 юни 1824)
Joseph Dorffmeister 002.jpg 21 юли 1790 г. 9 февруари 1801 г.
(свален)
(1) Луиза Мария от Неапол
трима сина и три дъщери
(2) Мария Фердинанда от Саксония
бездетен
втори син на Петер Леополд;
изгонен от Наполеоновото нашествие
10

Крале на Етрурия (1801 – 1807)[редактиране | редактиране на кода]

Бурбон-Парма (1801 – 1807)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край
Great Royal Coat of Arms of Etruria.svg
Лудвиг I
(5 юли 1773 – 27 май 1803 г.)
Luis de Etruria.jpg 28 март 1801 г. 27 май 1803 г. Мария Луиза от Испания
син и три дъщери
Получава Тоскана от Наполеон като компенсация за бъдещия отказ от Херцогство Парма 1
Great Royal Coat of Arms of Etruria.svg
Шарл Луи
(22 декември 1799 г. – 16 април 1883 г.)
Carlo Ludovico de Borbón-Parma.jpg 27 май 1803 г. 23 октомври 1807 г.
(свален)
Мария Тереза Савойска
син и дъщеря
син на Лудвиг;
царува под регентството на майка си Мария Луиза Бурбон-Испанска;
неговото княжество, въпреки че е създадено от Наполеон, е премахнато от самите французи в полза на пряко анексиране.
2

Анексиране на Тоскана към Франция (1807 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

Бонапарт (1809 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край
Arms of Élisa Bonaparte as grande-duchesse de Toscane.svg
Елиза Бонапарт
(3 януари 1777 – 7 август 1820 г.)
Elisa Baciocchi Franque Joseph.jpg 3 март 1809 г. 1 февруари 1814 г.
(свалена)
Феличе Бачоки
трима сина и една дъщеря
Принцесата на Лука и Пьомбино;
нейният брат ѝ поверява управлението на трите тоскански департамента, присъединени към Империята с официалната титла на Велика херцогиня
-

Велики херцози на Тоскана (1814 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1814 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Първо име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Фердинанд III
(6 май 1769 – 18 юни 1824)
Joseph Dorffmeister 002.jpg септември 1814 г. 18 юни 1824 г. (1) Луиза Мария от Неапол
трима сина и три дъщери
(2) Мария Фердинанда от Саксония
без деца
възстановен от Виенския конгрес 10
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Леополд II

(3 октомври 1797 г. – 28 януари 1870 г.)
Ritratto di Leopoldo II di Toscana (Archivio di Stato di Firenze, three-quarter length).jpg 18 юни 1824 г. 9 февруари 1849 г.
(бягство)
(1) Мария Анна Каролина от Саксония
три дъщери
(2) Мария Антоанета от Двете Сицилии
пет сина и пет дъщери
син на Фердинанд III;
бяга след ускоряването на събитията по време на Първата италианска война за независимост
11

В периода между бягството на Леополд II и австрийската инвазия в Тоскана държавата се управлява от временно правителство, което първоначално провъзгласява Републиката.

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Леополд II
(3 октомври 1797 – 28 януари 1870 г.)
Ritratto di Leopoldo II di Toscana (Archivio di Stato di Firenze, three-quarter length).jpg 28 юли 1849 г. 21 юли 1859 г .(абдикира) (1) Мария Анна Каролина Саксонска
три дъщери
(2) Мария Антоанета от Двете Сицилии
пет сина и пет дъщери
11
Greater coat of Arms of the Grand duchy of Tuscany.svg
Фердинанд IV
(10 юни 1835 – 17 януари 1908 г.)
Ferdinando IV Toscana.jpg 21 юли 1859 г. 15 март 1860 г.
(свален)
(1) Анна Мария Саксонска[12]
дъщеря
(2) Алиса Пармска [13]пет сина и пет дъщери
син на Леополд II;
царува само номинално
12

На 27 април 1859 г., с избухването на Втората италианска война за независимост, с шума на населението и войските, показващи признаци на неподчинение, Леополд II напуска Флоренция, намирайки убежище в двора във Виена. Същия ден Кметството на Флоренция, след като установи липсата на провизии, оставени от суверена, назначава временно правителство, което управлява съдбата на държавата, докато тя не е анексирана към Кралство Сардиния през следващата година. Леополд официално абдикира едва на 21 юли и от този момент синът му официално е Велик херцог, въпреки че не живее във Флоренция и никога не е бил истински коронясан. Плебисцитът, който се провежда на 11 март и 12 март 1860 г., слага край на Велико херцогство Тоскана. Въпреки това Фердинанд IV все още е признат за законен Велик херцог от Австрийската империя, Франция и много европейски държави. Подсилен от това, Фердинанд организира проавтономистка и антиунитарна партия, която трябва да му позволи да се върне в собствената си държава. С Третата война за независимост (1866 г.) Австрия, Франция и другите европейски държави официално признават Кралство Италия и това лишава Фердинанд от всяка възможност да си върне владението на Великото херцогство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zilath/Purthi/Sacerdos/Praetor/Dux
  2. Плиний Стари, Naturalis Historia, II, 140.
  3. Дионисий Халикарнаски, V, 26, 28, 36; VI, 74.
  4. Флор, I, 4.
  5. Koen Wylin, Il verbo etrusco: ricerca morfosintattica delle forme usate in funzione verbale, Bolzano: L'ERMA di BRETSCHNEIDER, 2000, ISBN 88-8265-084-7, 9788882650841, с. 173 и сл.
  6. Длъжността на „глава на Етруската лига", имаща символично-религиозна функция, ще бъде придобита от римските императори. Вж. Luigi Pareti, Studi minori di storia antica, vol. I, Preistoria e storia antica, Roma, 1958
  7. Emanuele Repetti, Dizionario geografico, fisico, storico della Toscana contenente la descrizione di tutti i luoghi del granducato, Ducato di Lucca, Garfagnana e Lunigiana, Firenze, 1833, vol. 1, с. LV
  8. а б в г д е Jones, A.H.M, Martindale, J.R. e Morris, J., The prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge, 1971:1094
  9. Antonio Nicolao Cianelli, Memorie e documenti per servire all'istoria del principato di Lucca, 1813
  10. H. Keller, La Marca di Tuscia fino all'anno Mille, с. 127-128.
  11. Зет на император Лотар III фон Суплимбург, споменат от източниците като "presidente di Toscana".
  12. а б Не става Велика херцогиня, понеже умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона.
  13. Омъжена след края на Великото херцогство.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sovrani di Toscana“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​