Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
принцеса от Саксония-Лауенбург
Gabbiani, Giovanni Gaetano (attr.) - Official portrait of Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg as Grand Duchess of Tuscany.jpg
Лични данни
Други титли пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана
Родена
Починала
15 октомври 1741 г. (69 г.)
Погребан в градската църква в Райхщат
Семейство
Династия Аскани
Баща Юлиус Франц фон Саксония-Лауенбург
Майка Хедвиг фон Зулцбах
Бракове Филип Вилхелм фон Нойбург
Джан Гастоне Медичи
Потомци Леополдина Елеонора, Мария Анна Каролина
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург в Общомедия
Анна Мария Франциска (д.) и нейната сестра Франциска Сибила Августа (л.) (ок. 1690)

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (на немски: Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672 в Нойхауз на Елба, † 15 октомври 1741 в Райхщат) от род Аскани е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723–1737).

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Юлиус Франц фон Саксония-Лауенбург (1641–1689) и пфалцграфиня Хедвиг фон Зулцбах (1650–1681), от фамилията Вителсбахи, дъщеря на пфалцграф Христиан Аугуст. През 1676 г. фамилията се мести в дворец Шлакенверт в Бохемия. След смъртта на баща ѝ тя и по-малката ѝ сестра Франциска Сибила Августа са поставени под опкунството на император Леополд I (1640–1705).[1]

Анна Мария Франциска се омъжва на 29 октомври 1690 г. в Рауднитц за принц и пфалцграф Филип Вилхелм фон Нойбург (1668–1693) от род Вителсбахи. Най-голямата му сестра Елеонора Магдалена Тереза е омъжена от 1676 г. за император Леополд I. Той умира след три години на 24 години от висока температура. Те имат децата:

Герб на Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург като велика херцогиня на Тоскана

На 2 юли 1697 г. Анна Мария Франциска се омъжва в Дюселдорф за Джан Гастоне Медичи (1671–1737), велик херцог на Тоскана. Следващата година той отива във Франция и през 1708 г. се разделят.[2] Джан Гастоне живее във Флоренция, а Анна Мария Франциска остава в бохемските си земи, най-вече в Райхщат (днес Закупи). Те повече не се виждат.

През 1723 г. тя довършва църквата в Политц.[3] Анна Мария Франциска умира като последна от рода на херцозите на Лауенбург и е погребана до първия си съпруг в градската църква в Райхщат.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge von genannten Schriftstellern, Band 92, J. F. Gleditsch, 1851, S. 363
  • Peter von Kobbe: Geschichte und Landesbeschreibung des Herzogthums Lauenburg, Band 3, Harro von Hirschheydt, 1837, S. 92
  • James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie, 4. Auflage, Piper, München 2002, S. 367 ff. ISBN 3-492-23667-7.
  • Strathern, Paul: The Medici: Godfathers of the Renaissance, Vintage books, London, 2003, ISBN 978-0-09-952297-3
  • Hale, J.R.: Florence and the Medici, Orion books, London, 1977, ISBN 1-84212-456-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.badische-heimat.de/neu/projekte/dossier/rastatt/biografie.pdf
  2. Jahrbuch fur Europaische Geschichte 2007, Band 8, S. 60, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007 (Digitalisat)
  3. Johann Gottfried Sommer: Das Königreich Böhmen: Bd. 1 Leitmeritzer Kreis., J. G. Calve, 1833, S. 310