Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
императрица на Свещената Римска империя
Eleonore of Pfalz Neuburg.jpg
Управление (1676 – 1705)
Коронация 19 януари 1690 г.
Наследила Клавдия Фелисита Австрийска
Наследена от Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в Капуцинеркирхе
Други титли кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705)
Подпис 1719 signature of Empress Eleonore Magdalene (Eleonore Magdalene Therese).jpg
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Филип Вилхелм фон Пфалц
Майка Елизабет Амалия
Брак Леополд I
Потомци Йозеф I, Мария Анна Йозефа, Карл VI
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург в Общомедия

Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (на немски: Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705). Тя е баба по бащина линия на императрица Мария Терезия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 януари 1655 в Дюселдорф. Тя е най-възрастната дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц (1615 – 1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия (1635 – 1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Елеонора учи няколко езика, музика, композиция и поезия.

Брак с Леополд[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора се омъжва за император Леополд I, картина от 1890 г. в Пасау

Омъжва се на 14 декември 1676 г. в Пасау за император Леополд I (1640 – 1705). Тя е третата му съпруга и от нея се очаква да роди престолонасленик.

Нейният брат Йохан Вилхелм се жени на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Мария Анна Йозефа Австрийска, полусестра на император Леополд I, дъщеря на император Фердинанд III.

През 1689 г. Елеонора става кралица на Унгария и след една година на 19 януари 1690 г. в Аугсбург е коронована за императрица от княз-абата на Фулда Плацидус фон Дросте.

Тя се грижи за съпруга си. През 1705/1711 г. тя е императрица-заместник. След смъртта на големия ѝ син през 1711 г. Елеонора Магдалена замества коронования си по-малък син, който по това време е в Испания. Помагат ѝ нейните дъщери.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Императрицата умира на 19 януари 1720 във Виена по време на молитва в една капела. По нейно желание е погребана в съвсем обикновен дървен саркофаг, облечена с дрехи на „Ордена на „Робините“ на Мария“, в Капуцинеркирхе.

Нейната внучка Мария Терезия слага нейните останки в красив ковчег. Сърцето ѝ се намира в Лоретокапелата на Августинската църква във Виена. През 1980 г. в гроба ѝ намират един златен медал на „Ордена на Робините на честта“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора Магдалена и нейният съпруг имат децата:

∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689 – 1750)
  • Мария Терезия (1684 – 1696)
  • Карл VI (1685 – 1740), император на Свещената Римска империя
  • Мария Йозефа (1687 – 1703)
  • Мария Магдалена (1689 – 1743)
  • Мария Маргарета (1690 – 1691)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Linda Maria Koldau: Frauen-Musik-Kultur: ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit, S. 100
  • Thomas L. Zotz: Die deutschen Königspfalzen, Göttingen, 1983, S. 605
  • Blätter für literarische Unterhaltung, Band 2, F.A. Brockhaus, 1844, S. 732 Digitalisat
  • Neuestes Damen-Conversations-Lexikon: ein Inbegriff des Gesammtwissens für die Frauenwelt, Band 3, Rossberg, 1856, S. 18 f. Digitalisat
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Eleonora Magdalena Theresia von der Pfalz. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 162 f.
  • Konrad Kramar und Petra Stuiber: „Die schrulligen Habsburger – Marotten und Allüren eines Kaiserhauses“. Ueberreuter, Wien 1999, ISBN 3-8000-3742-4.
  • Harm Klueting, Wolfgang Schmale: Das Reich und seine Territorialstaaten im 17. und 18. Jahrhundert, LIT Verlag Münster, 2004, S. 69 ff.
  • Karl August Schimmer: Die Ruhestätten der österreichischen Fürsten aus dem babenberg'schen, habsburg'schen und habsburgischlothringen'schen Stamme, J.P. Sollinger, 1841, S. 36

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]