Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
императрица на Свещената Римска империя
Eleonore of Pfalz Neuburg.jpg
Лични данни
Управление (1676–1705)
Коронация 19 януари 1690
Други титли кралица на Унгария и Бохемия (1676–1705)
Родена 6 януари 1655
Дюселдорф
Починала 19 януари 1720
Виена
Погребана в Капуцинеркирхе
Предшествана от Клавдия Фелисита Австрийска
Наследена от Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Подпис 1719 signature of Empress Eleonore Magdalene (Eleonore Magdalene Therese).jpg
Семейство
Брак Леополд I
Потомци Йозеф I, Мария Анна Йозефа, Карл VI
Династия Вителсбахи
Баща Филип Вилхелм фон Пфалц
Майка Елизабет Амалия
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург в Общомедия

Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (на немски: Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg, * 6 януари 1655 в Дюселдорф, † 19 януари 1720 във Виена) от династията Вителсбахи е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676–1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676–1705). Тя е баба по бащина линия на императрица Мария Терезия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора Магдалена е най-възрастната дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц (1615–1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия (1635–1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Елеонора учи няколко езика, музика, композиция и поезия.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Тя се омъжва на 14 декември 1676 г. в Пасау за император Леополд I (1640–1705). Тя е третата му съпруга и от нея се очаква да роди престолонасленик.

Елеонора се омъжва за император Леополд I, картина от 1890 г. в Пасау

Нейният брат Йохан Вилхелм се жени на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Мария Анна Йозефа Австрийска, полусестра на император Леополд I, дъщеря на император Фердинанд III.

През 1689 г. Елеонора става кралица на Унгария и след една година на 19 януари 1690 г. в Аугсбург е коронована за императрица от княз-абата на Фулда Плацидус фон Дросте.

Тя се грижи за съпруга си. През 1705/1711 г. тя е императрица-заместник. След смъртта на големия ѝ син през 1711 г. тя замества коронования си по-малък син, който по това време е в Испания. Помагат ѝ нейните дъщери.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Императрицата умира по време на молитва в една капела. По нейно желание тя е погребана в съвсем обикновен дървен саркофаг, облечена с дрехи ма „Ордена на „Робините“ на Мария“.погребана е в Капуцинеркирхе.

Нейната внучка Мария Терезия слага нейните останки в красив ковчег. Сърцето ѝ се намира в Лоретокапелата на Августинската църква във Виена.

В гробът ѝ намират през 1980 г. един златен медал на „Ордена на Робините на честта“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора Магдалена и нейният съпруг имат децата:

  • Йозеф I (1678–1711), император на Свещената Римска империя
  • Мария Христина Йозефа (*/† 1679)
  • Мария Елизабет (1680–1741), щатхалтерка на Австрийска Нидерландия
  • Леополд Йозеф (1682–1684)
  • Мария Анна Йозефа (1683–1754)
∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689–1750)
  • Мария Терезия (1684–1696)
  • Карл VI (1685–1740), император на Свещената Римска империя
  • Мария Йозефа (1687–1703)
  • Мария Магдалена (1689–1743)
  • Мария Маргарета (1690–1691)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Linda Maria Koldau: Frauen-Musik-Kultur: ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit, S. 100
  • Thomas L. Zotz: Die deutschen Königspfalzen, Göttingen, 1983, S. 605
  • Blätter für literarische Unterhaltung, Band 2, F.A. Brockhaus, 1844, S. 732 Digitalisat
  • Neuestes Damen-Conversations-Lexikon: ein Inbegriff des Gesammtwissens für die Frauenwelt, Band 3, Rossberg, 1856, S. 18 f. Digitalisat
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Eleonora Magdalena Theresia von der Pfalz. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 162 f.
  • Konrad Kramar und Petra Stuiber: „Die schrulligen Habsburger – Marotten und Allüren eines Kaiserhauses“. Ueberreuter, Wien 1999, ISBN 3-8000-3742-4.
  • Harm Klueting, Wolfgang Schmale: Das Reich und seine Territorialstaaten im 17. und 18. Jahrhundert, LIT Verlag Münster, 2004, S. 69 ff.
  • Karl August Schimmer: Die Ruhestätten der österreichischen Fürsten aus dem babenberg'schen, habsburg'schen und habsburgischlothringen'schen Stamme, J.P. Sollinger, 1841, S. 36

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]