Мария Анна Йозефа Австрийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерцхерцогиня Мария Анна Йозефа Австрийска, ок. 1678
Йохан Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (1703)

Мария Анна Йозефа Австрийска (на немски: Maria Anna Josepha von Österreich, * 20 декември 1654 в Регенсбург, † 4 април 1689 във Виена) от династията Хабсбург е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба пфалцграфиня и херцогиня на Нойбург и Юлих-Берг.

Тя е дъщеря на император Фердинанд III (1608–1657) и третата му съпруга Елеонора Гонзага (1630—1686), дъщеря на херцог Карл II от Мантуа и Мария Гонзага. Мария Анна Йозефа е полусестра на император Леополд I, който от 1676 г. е женен за Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург.

Мария Анна Йозефа се омъжва на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Йохан Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (1658–1716), братът на императрица Елеонора. Венчавката е проведена от архиепископ Леополд Карл фон Колонич, който прави заради двете сватби една „Мария-колона“ в града. След женитбата му с ерцхерцогинята Йохан Вилхелм започва да води голям двор в Дюселдорф. Йохан Вилхелм е направен през 1679 г. на херцог на Юлих и Берг.

Мария Анна умира на 34 години от туберкулоза при посещение в императорския двор във Виена и е погребана във виенската гробница Капуцинергруфт.

Нейните два сина умират през 1683 и 1686 г. малко след раждането им.

  • син без име (*/† 6 февруари 1683 в Дюселдорф)
  • син без име (*/† 5 февруари 1686 във Виена)

На 29 април 1691 г., без да присъства, нейният съпруг се жени във Флоренция за принцеса Ана Мария Луиза Медичи (1667–1743), дъщеря на великия херцог на Тоскана, Козимо III де’ Медичи и съпругата му Маргарита Луиза д’Орлеан. Бракът е бездетен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Anna Josepha. Nr. 219. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 29.
  • Harm Klueting, Wolfgang Schmale: Das Reich und seine Territorialstaaten im 17. und 18. Jahrhundert, Band 10, LIT Verlag Münster, 2004, S. 69
  • Geschichtswerkstatt-Duesseldorf
  • Prümm: Ein Gewinn fürs ganze Leben, Books on Demand, 2009, S. 54
  • Ferdinand C. Böheim, Wendelin Boeheim: Chronik von Wiener-Neustadt, Band 2, Prandel & Ewald, 1863, S. 173
  • K. Strauven: Ueber Künstlerisches Leben und Wirken in Düsseldorf bis zur Düsseldorfer Malerschule unter Direktor Schadow, H. Voss, 1862, S. 12

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]