Елеонора Магдалена Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елеонора Гонзага
императрица на Свещената Римска империя
Eleonora Gonzaga by Frans Luyckx.jpg
Лични данни
Управление (30 април 1651 – 2 април 1657)
Родена 18 ноември 1630
Мантуа
Починала 6 декември 1686
Виена
Погребана в Капуцинеркирхе
Предшествана от Мария Леополдина Тиролска
Наследена от Маргарита-Тереза Испанска
Семейство
Брак Фердинанд III
Потомци Елеонора Мария Йозефа, Мария Анна Йозефа
Династия Гонзага-Невер
Баща Карло II Гонзага
Майка Мария Гонзага
Елеонора Гонзага в Общомедия

Елеонора Магдалена Гонзага (на немски: Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers, * 18 ноември 1630 в Мантуа, † 6 декември 1686 във Виена) от италиано-френския род Гонзага-Невер е чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (30 април 1651 до 2 април 1657), също кралица на Бохемия и Унгария.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Карло II Гонзага (1609 – 1631), херцог на Невер и Ретел, и съпругата му Мария Гонзага (1609 – 1660), дещеря на херцог Франческо IV Гонзага от Мантуа. Сестра е на Карло III Гонзага (1629 – 1665), женен 1649 за Изабела Клара Австрийска, дъщеря на ерцхерцог Леополд V от Австрия-Тирол.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора Гонзага се омъжва на 30 април 1651 г. във Виена за вдовеца император Фердинанд III (1608 – 1657). Тя е третата му съпруга. Те имат 4 деца:

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Елеонора е много учена и вярваща. Тя пише религиозни стихотворения на италиански език. Ръководи литературна академия. Тя основава множество манастири, през 1663 г. манастира на Урсулините във Виена и ордени.

Гробът на императрица Елеонора Магдалена Гонзага

Когато става вдовица през 1657 г. Елеонора остава активна. Тя играе важна роля в двора на заварения си син император Леополд I, организира празненства и балети.

Елеонора Магдалена от Мантуа-Невер-Гонзага е погребана в императорската гробница Капуцинеркирхе във Виена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Eleonore Gonzaga, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 161 f.
  • Eleonore. Brigitte Hamann, Die Habsburger. 1988, S. 79.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]