Феранте II Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Феранте II Гонзага
граф и херцог на Гвастала и херцог на Амалфи
Porträt von Ferrante Gonzaga.jpg
Портрет на Фераран II Гонзага
Лични данни
Роден
1563 г.
Починал
5 август 1630 г. (67 г.)
Семейство
Династия Гонзага
Баща Чезаре I Гонзага
Майка Камила Боромео
Брак Витория Дориа
Потомци Чезаре II Гонзага, Винченцо Гонзага, Андреа Гонзага, Зенобия де Гонзага, Франсоа де Гонзага, Чарлз де Гонзага
Герб Coat of arms of the House of Gonzaga (1328-1389).svg

Феранте II Гонзага (на италиански: Ferrante II Gonzaga, * 1563, † 1630) от род Гонзага е от 1575 г. граф и от 1621 г. херцог на Гвастала и херцог на Амалфи. Той служи също на испанските и австрийските Хабсбурги. Той е един от претендентите за Херцогство Мантуа по време на Мантуаската наследствена война (1628–1631).

Той е син на Чезаре I Гонзага (1536–1575) граф на Гуастала и херцог на Амалфи, и съпругата му Камила Боромео, сестра на Карло Боромео и племенница на Джовани Анджело Медичи, който става папа с името Пий VI.

На 16 години той поема сам управленито. По финансови причини той взема служби на императорския двор във Виена.

Феранте II се жени през 1580 г. за Витория Дориа (* 1569; † 1618), дъщеря на адмирал Джовани Андреа I Дориа, племенница на Андреа Дориа, с която има три деца:

Една година след женитбата му той е член на свитата на Мария Испанска, вдовицата на император Максимилиан II, когато тя се връща в Испания.

Той пътува често до земите си в Южна Италия. Той е в двора на кралица Маргарита Австрийска и я придружава до Испания. От 1624 г. той е императорски комисар за Имперска Италия.

На 2 юли 1621 г. император Филип III издига графството Гвастала на херцогство. След смъртта на херцога на Мантуа Франческо IV Гонзага, той има заедно с Карло I Гонзага, претенции за наследството, но не успява.

Той умира от чума.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugenio Bartoli: "Zu sein wie ein Freiburg Italiens". Das Herzogtum Guastalla zwischen den beiden habsburgischen Seelen. Zeitenblicke 6 (2007), Nr. 1, http://www.zeitenblicke.de/2007/1/bartoli Online]
  • Anja Amend: Gerichtslandschaft Altes Reich: Höchste Gerichtsbarkeit und territoriale Rechtsprechung. Köln, 2007 S.130

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]