Феранте II Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Феранте II Гонзага
граф и херцог на Гвастала и херцог на Амалфи
Porträt von Ferrante Gonzaga.jpg
Портрет на Фераран II Гонзага
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Гонзага
Баща Чезаре I Гонзага
Майка Камила Боромео
Брак Витория Дориа
Потомци Дзенобия Гонзага
Чезаре II Гонзага
Витория Гонзага
Филипо Гонзага
Франческо Гонзага
Джанетино Гонзага
Винченцо Гонзага
Андреа Гонзага
Герб Coat of arms of the House of Gonzaga (1328-1389).svg

Феранте II Гонзага (на италиански: Ferrante II Gonzaga, * 1563, † 1630) от род Гонзага е от 1575 г. граф и от 1621 г. херцог на Гуастала и херцог на Амалфи. Той служи също на испанските и австрийските Хабсбурги. Той е един от претендентите за Херцогство Мантуа по време на Мантуаската наследствена война (1628 – 1631).

Той е син на Чезаре I Гонзага (1536 – 1575) – граф на Гуастала и херцог на Амалфи, и на съпругата му Камила Боромео – сестра на Карло Боромео и племенница на Джовани Анджело Медичи, който става папа с името Пий VI.

На 16 години той поема сам управлениeто. По финансови причини поема служби в императорския двор във Виена.

Феранте II се жени през 1580 г. за Витория Дория – дъщеря на адмирал Джовани Андреа I Дория и племенница на Андреа Дория. Една година след женитбата той е член на свитата на Мария Испанска – вдовицата на император Максимилиан II, когато тя се връща в Испания.

Пътува често до земите си в Южна Италия. Той е в двора на кралица Маргарита Австрийска и я придружава до Испания. От 1624 г. е имперски комисар за Имперска Италия.

На 2 юли 1621 г. император Филип III издига Графство Гуастала в херцогство. След смъртта на херцога на Мантуа Франческо IV Гонзага Феранте II има, заедно с Карло I Гонзага, претенции за наследството, но не успява.

Умира от чума.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1580 за Витория Дория (* 1569, † 1618) – дъщеря на адмирал Джовани Андреа I Дория и племенница на Андреа Дория. От нея има седем сина и четири дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugenio Bartoli: Zu sein wie ein Freiburg Italiens. Das Herzogtum Guastalla zwischen den beiden habsburgischen Seelen. Zeitenblicke 6 (2007), Nr. 1.
  • Anja Amend: Gerichtslandschaft Altes Reich: Höchste Gerichtsbarkeit und territoriale Rechtsprechung. Köln, 2007 S. 130.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]