Маргарита-Тереза Испанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргарита-Тереза Испанска
Margarete Theresia von Spanien
императрица на Свещената Римска империя
Портрет от худ.Хуан Батиста Мартинес дел Мазо

Родена
Починала
12 март 1673 г. (21 г.)
ПогребанаИмператорска крипта, Виена, Австрия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1666 – 1673
ПредшественикЕлеонора Гонзага (1630 – 1686)
НаследникКлавдия Фелисита Австрийска
Други титликралица на Унгария
ерцхерцогиня на Австрия
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаФилип IV
МайкаМариана Австрийска
Братя/сестриМария-Тереза Испанска
Карлос II
Балтазар Карлос
СъпругЛеополд I (1666)
ДецаМария Антония Австрийска
Маргарита-Тереза Испанска в Общомедия

Маргарита-Тереза Хабсбург-Испанска (на испански: Margarita Teresa de Austria; на немски: Margarita Theresa, Margarete Theresia; * 12 август 1651; † 12 март 1673) е испанска инфанта от испанските Хабсбурги и императрица на Свещената Римска империя, съпруга на император Леополд I, който ѝ е вуйчо.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита е родена на 12 август 1651 г. в Мадрид, Испания. Тя е дъщеря на испанския крал Филип IV Испански и племенницата му Мариана Австрийска. Тя е любимото дете на крал Филип IV Испански, който в кореспонденцията си с нея я нарича „радост моя“. Въпреки множеството кръвосмесителни бракове между испанските и австрийските Хабсбурги Маргарита-Тереза не показва психични отклонения, каквито наследяват брат ѝ и други нейни роднини.[1]

По политически причини още като дете Маргарита е сгодена за вуйчо си Леополд I, император на Свещената Римска империя. Леополд I приема радушно настояването на испанския крал, Маргарита да запази наследственото си право върху испанския престол и да го предаде на децата си.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1666 г. петнадесетгодишната испанска инфанта напуска Испания и заедно с група испански придружители се отправя за Виена, където е посрещната от Леополд I. На 5 октомври 1666 г. Леополд I и Маргарита Испанска се венчават във Виена. Въпреки голямата разлика във възрастта между двамата и непривлекателния вид на младоженеца, Маргарита и Леополд са щастливи заедно. Двамата имат общи интереси към театъра и музиката. Маргарита нарича Леополд „Вуйчо“, дори по време на брака им, докато той се обръща към нея с „Гретел“.[2]

Сред най-забележителните събития по време на управлението на Леополд и Маргарита е блестящото представление на операта „Il popo d'oro“ („Златната ябълка“) от италианския композитор Пиетро МаркАнтонио Чести по случай седемнадесетия рожден ден на Маргарита през юли 1668 г. Това представление се смята за връхна точка в развитието на виенската барокова опера от 17 век.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита Испанска ражда на Леополд I четири деца:

  • Фердинанд Венцел (1667 – 1668), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Антония (1669 – 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария
  • Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
  • Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.

Уморена от честите раждания и няколко болезнени аборта, Маргарита-Тереза умира на 12 март 1673. Единственото ѝ оцеляло дете е Мария-Антония.

Маргарита-Тереза в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита Испанска е малкото русо момиче, което Диего Веласкес увековечава в поредица свои картини, най-известната от които е „Лас Менинас“, където Маргарита е заобиколена от своите придворни дами и други хора в испанския двор. Маргарита-Тереза присъства и в няколко от 58-те интерпретации на картини от Веласкес, които Пабло Пикасо рисува.

Образът на Маргарита-Тереза е вдъхновил Морис Равел да напише своят „Павана за мъртвата инфанта“„Миражите на танца“.

Ирландският писател Оскар Уайлд намира вдъхновение в русото момиче от „Лас Менинас“, когато пише приказката си Рожденият ден на инфантата.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lundy, Darryl. Margaret Teresa Habsburg, Infanta de España
  2. Alfred A. Strnad: Margarethe, Infantin von Spanien. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 155 – 157 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]