Филип IV (Испания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Филип IV Испански)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип IV.

Филип IV
крал на Испания и Португалия
Роден
Починал
ПогребанКралска крипта в манастира Ескориал, Испания

РелигияКатолическа църква
Управление
Период31 март 162117 септември 1665
ПредшественикФелипе III
НаследникКарлос II
Други титликрал на Неапол и Сицилия
ОтличияОрден на Златното руно Орден Сантяго
Герб
Семейство
БащаФилип III
МайкаМаргарита Австрийска
Братя/сестриАнна Австрийска
Мария-Анна Испанска
СъпругаЕлизабет Бурбонска (25 ноември 1615)
Мариана Австрийска (7 октомври 1649)
ДецаБалтазар Карлос
Мария-Тереза Испанска
Маргарита-Тереза Испанска[1]
Карлос II[1]
Подпис
Филип IV в Общомедия

Филип IV (на испански: Felipe IV) е крал на Испания (1621 – 1665) и на Португалия (1621 – 1640), където е известен като Филип III (на португалски: Filipe III), от династията на Хабсбургите.

Произход. Брак с Елизабет Бурбонска[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 април 1605 г. във Валядолид, Кралство Кастилия и Леон. Син и наследник е на крал Филип III Испански и Маргарита Хабсбург-Австрийска. Брат е на Анна Австрийска (1601 – 1666), която става кралица на Франция, и на Мария-Анна Испанска (1606 – 1646) – императрица на Свещената Римска империя.

През 1612 между Франция и Испания започват преговори за сключване на двоен династичен брак – испанския престолонаследник, инфант Дон Филип се жени за Елизабет Бурбонска, а брат ѝ Луи взема за съпруга инфанта Анна Австрийска. Размяната на двете принцеси е осъществена на 25 ноември 1615 на брега на река Андайе, където Елизабет и Анна за първи път са представени на бъдещите си съпрузи. Събитието с размяната на двете принцеси е увековечено от Рубенс в „Цикъл на Мария де Медичи“.

В Испания Елизабет приема испанския вариант на името си – Исабела. Филип и Исабела са венчани в катедралата „Санта Мария“, където принцесата е удостоена с титлата принцеса на Астурия. Този брак е резултат на установилата се традиция за укрепване на военно-политически алианси между католическите сили Франция и Испания с династични бракове.

Управление (1621 – 1665)[редактиране | редактиране на кода]

Филип IV се възкачва на престола през 1621 г., едва 16-годишен, и подобно на баща си няма нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възлага всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, граф-херцог Оливарес, човек властолюбив, алчен и отмъстителен.

Състояние на държавата[редактиране | редактиране на кода]

Дворът тъне в разкош, народът се намира в състояние на крайна бедност. Всесилното чиновничество парализира обществения живот; духовенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната. Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън.

Войни с Холандия и народни вълнения[редактиране | редактиране на кода]

Войните с Холандия довеждат до окончателното признаване на независимостта ѝ от Испания (1648 г. с Вестфалския мир). Войната с Франция завършва с Пиренейския мир (1659), по силата на който Испания се лишава от Росильон и Графство Артоа.

Деспотичното управление на Филип предизвиква много народни въстания в различни части на монархията, които отказват да се подчиняват на кастилското законодателство. За защитата си почти едновременно вдигат оръжие каталунци и португалци (1640): първите провъзгласяват за свой крал Луи XIII, а последните – херцог Браганса, който приема името крал Жоау IV.

Накрая от Испания се отделя само Португалия; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, остават под испанска власт, след като Филип потвърждава правата им. Опити да се отделят от Филип има и в Андалусия (заговор на херцог Медина-Сидония), Кралство Сицилия (въстание в Палермо през 1647), Неапол (въстание на Мазаниело), Сардиния и Милано.

Брак с Мариана Австрийска[редактиране | редактиране на кода]

За да подсигури наследяването на престола след смъртта на жена си и на престолонаследника, Филип IV решава да се ожени за годеницата на покойния си син Балтазар Карлос, 14-годишната Мариана Австрийска. Тя е дъщеря на император Фердинанд III, и на инфанта Мария-Анна Испанска. Двамата са венчани през 1649 година.

След смъртта му през 1665 г. на престола е наследен от единственият оцелял син от брака му с Мариана, Карлос II.

Филип и изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Филип е запомнен със своя „изумителен ентусиазъм“, с които събира изкуство[2] и за любовта му към театъра. В театъра, той толерира Лопе де Вега, Педро Калдерон де ла Барка, както и други изявени драматурзи.

Спрямо живописта Филип става известен с неговото покровителство на придворния художник Диего Веласкес.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първата си съпруга Елизабет Бурбонска има седем деца:

  • Мария-Маргарита (*/† 1621)
  • Маргарита-Мария Каталина (*/† 1623)
  • Мария Евгения (1625 – 1627)
  • Изабела Мария Тереза (*/† 1627)
  • Балтазар Карлос, принц на Астурия (1629 – 1646)
  • Мариана Антония (*/† 1636)
  • Инфанта Мария-Тереза (1638 – 1683), кралица на Франция, съпруга на Луи XIV

От втория си брак с Мариана Австрийска има две деца:

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 500282775 // 26 януари 2018 г. Посетен на 22 май 2021 г.
  2. Andrew Graham-Dixon. „The Mystical North“. The Art of Spain. Season 1. Episode 3. 2008-02-14.
  • Novoa, „Historia de Felipe IV“ (ed. de Canovas del Castillo, M., 1879);
  • A. de Castro, „El conde, duque de Olivares y el rey Felipe IV“ (Кадикс, 1846);
  • A. Canovas del Castillo, „Estudios del reinado de Felipe IV“ (2 т., Мадр., 1888 – 89).
Фелипе II Крал на Испания (31 март 1621 – 17 септември 1665) Карлос II
Фелипе II Благочестиви Крал на Португалия (31 март 1621 – 1 декември 1640) Жуау IV Възстановител