Джан Гастоне Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джан Гастоне Медичи
Велик херцог на Тоскана
Gabbiani, Giovanni Gaetano (attr.) - Ritratto di Gian Gastone de' Medici in abiti granducali.jpg
Лични данни
Управление 1723 -9 юли 1737
Роден
Починал
Предшественик Козимо III Медичи
Наследник кайзер Франц I
Подпис Signature of Gian Gastone de' Medici, Grand Duke of Tuscany (The Most Serene Grand Duke).png
Семейство
Баща Козимо III Медичи (1642 – 1723)
Майка Маргьорит Луиз Орлеанска
Джан Гастоне Медичи в Общомедия
Джан Гастоне Медичи (ок. 1695)
Джан Гастоне Медичи (1737)

Джан Гастоне Медичи (на италиански: Gian Gastone de’ Medici; * 24 април 1671 във Флоренция; † 9 юли 1737 във Флоренция) е от 1723 до 1737 г. последният велик херцог на Великото херцогство Тоскана от фамилията Медичи и последният мъж от младата линия на Медичите.[1][2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на Козимо III Медичи (1642 – 1723), велик херцог на Тоскана и Маргьорит Луиз Орлеанска (1645 – 1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Родителите му се развеждат през 1675 г. Брат е на Фердинандо (1663 – 1713) и на Анна Мария Луиза Медичи (1667 – 1743), омъжена на 5 юни 1691 г. във Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658 – 1716), курфюрст на Пфалц от династията Вителсбахи[3].

Брак и раздяла[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юли 1697 г. в ДюселдорфДжан Гастоне се жени за Анна Мария Франциска (* 13 юни 1672, † 15 октомври 1741), вдовица на Филип Вилхелм Август фон Пфалц (1668 – 1693), принц и пфалцграф на Нойбург, дъщеря на херцог Юлий Франц от Саксония-Лауенбург.

Следващата година той отива във Франция и се разделя от нея.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1713 г. брат му принц Фердинандо умира бездетен. През 1723 г. Джан Гастоне поема великото херцогство Тоскана. След смъртта му, великото херцогство е наследено от Франц Стефан от Лотарингия, съпругът на Мария Терезия и по-късен кайзер Франц I, който е избран за негов последник от европейските велики сили. Тоскана става така част от владенията на Хабсбургите, а херцогството на Франц Стефан става част от Франция[4].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dominique Fernandez: Le dernier des Médicis. Roman. Grasset, Paris 1994, ISBN 2-246-48701-3. Deutsche Übersetzung: Die Rache des Medici. Roman. Wieland Grommes. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
  • Acton, Harold (1980). The Last Medici. London: Macmillan. ISBN 0-333-29315-0.
  • Aldrich, Robert; Wotherspoon, Garry (2000). Who's Who in Gay and Lesbian History: From Antiquity to World War II [volume 1 Who's Who]: From Antiquity to the Mid-twentieth Century Vol 1. London: Routledge. ISBN 978-0-415-15982-1.
  • Hale, J.R. (1977). Florence and the Medici. London: Orion. ISBN 1-84212-456-0.
  • Levy, Carl (1996). Italian Regionalism: History, Identity and Politics. Oxford: Berg, 1996. ISBN 978-1-85973-156-7.
  • Strathern, Paul (2003). The Medici: Godfathers of the Renaissance. London: Vintage. ISBN 978-0-09-952297-3.
  • Young, G.F. (1920). The Medici: Volume II. London: John Murray.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acton, Harold: The Last Medici, Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0
  2. Les Médicis, cosmovisions.com
  3. Wieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
  4. Dominique Fernandez: Le dernier des Médicis. Roman. Grasset, Paris 1994, ISBN 2-246-48701-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]