Санта Кроче (Флоренция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Санта Кроче.

Църквата Санта Кроче

Базилика „Санта-Кроче“ (на италиански: Santa Croce, Църква на Светия Кръст) е францисканска готическа църква във Флоренция, известна с фреските на Джото и гробница на много известни личности на Италия[1]. Разположена е в самия център на Флоренция. Тя е една от най-популярните туристически дестинации в града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легендата гласи, че църквата е основана от самия Свети Франциск от Асизи. Строителството започва през 1294 г. вероятно по проект на Арнолфо ди Камбио и се финансира от състоятелните фамилии на Флоренция. През 1442 г. църквата е осветена от папа Евгений IV. Прозорците на църквата са украсени с витражи.

Църквата е построена във формата на египетски Т-образен кръст и е най-големият францискански храм в Италия. През вековете са извършени много промени по църквата. През втората половина на 16 век са разрушени много древни нейни части. Фреските на Андреа Орканя са скрити под олтара от творби на Вазари. Стилът на храма е готически и по тази причина той изглежда по-малко масивен от Дуомо (Санта Мария дел Фиоре). Звездата на Давид на фасадата е добавена през XIX век, но тя е и често срещана геометрична форма в готиката, получена от два преплетени равностранни триъгълника.

Интериорът на църквата е украсен с множество фрески и скулптури на Джото и други знаменити художници и скулптори: Донатело, Антонио Канова, Тадео Гади, Антонио и Бернардо Роселино и много други.

Санта Кроче като пантеон[редактиране | редактиране на кода]

В църквата са погребани около 300 знаменити флорентинци – хора на културата, науката и политиката. Типичната конструкция на гробниците в църката е мраморно ложе с фигура на повърхността на саркофага. Съоръжение е увенчано от арка на две колони.

В базиликата се намират много погребални и паметни дъски на известни хора от Италия, сред тях:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Santa Croce. // Енциклопедия Британика. 29 юли 2013. Посетен на 30 април 2019. (на английски)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Guida d'Italia, Firenze e provincia („Guida Rossa“), Edizioni Touring Club Italiano, Milano 2007.
  • Pierluigi De Vecchi и Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 1, Bompiani, Milano 1999 ISBN 88-451-7107-8.
  • Santa Croce. Oltre le apparenze, ред. Andrea De Marchi и Giacomo Piraz, Pistoia, Gli Ori, 2011 ISBN 978-88-7336-434-4