Гулиелмо Маркони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гулиелмо Маркони
Guglielmo Marchese Marconi
италиански инженер

Роден
Починал
20 юли 1937 г. (63 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Техника
Област Радиотехника
Учил при Аугусто Риги
Известен с развитието на безжичната телеграфия
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (1909)

Подпис Guglielmo Marconi Signature.svg
Уебсайт http://notes9.senato.it/web/senregno.nsf/8c58c55c1230e7f8c125703d002fe257/4b2e4428e7450d774125646f005d1759?OpenDocument
Гулиелмо Маркони в Общомедия

Маркиз Гулиелмо Маркони (на италиански: Guglielmo Marchese Marconi) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, съизобретател на радиото и основател на Радио Ватикана.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.

През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 km.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция в Уелфлийт, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.

По-късно Маркони патентова:

  • насочена антена (1905 г.);
  • сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.);
  • рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1921 г. Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Нобелов лауреат[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Политическа дейност и признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Големия фашистки съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за