Луи дьо Бройл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи дьо Бройл
Louis Victor Pierre Raymond
френски физик

Роден
Починал
19 март 1987 г. (94 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Физика
Известен с вълни на дьо Бройл
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1929)
Подпис Signature Louis de Broglie.svg
Луи дьо Бройл в Общомедия

Луи дьо Бройл (на френски: Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.

Луи дьо Бройл прави принос към теорията на светлината: според него светлината е вид лъчиста енергия с електромагнитен характер. Всеки светлинен източник изпуска отделни малки порции (кванти) светлинна енергия, съставени от частици наречени фотони. Те се движат в пространството със скоростта на светлината, придружени от електромагнитна вълна с определена дължина.

Гербът на семейство дьо Бройл

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 август 1892 година в Диеп, Франция. Активен участник в Първата световна война. След нея се отдава напълно на изучаване на физиката и по-специално електрони, атоми и рентгенови лъчи. Изучавайки същността на светлината, той потвърждава двойствената ѝ природа (частица-вълна) и днес вълните, свързани с материалните частици, носят неговото име – вълни на дьо Бройл. През 1933 г. е избран за член на Френската академия на науките, а през 1942 г. за неин постоянен секретар. След смъртта на брат си през 1960 г. унаследява родовата херцогска титла. Никога не се е женил.

Умира на 19 март 1987 година в Париж на 94-годишна възраст.

Българска връзка[редактиране | редактиране на кода]

Българският физик Асен Дацев, като френски стипендиант на специализация в Париж, работи под ръководството на Луи дьо Бройл и става доктор в Сорбоната.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Recherches sur la théorie des quanta, докторска теза, Paris, 1924, Ann. de Physique (10) 3, 22 (1925).
  • Introduction à la physique des rayons X et gamma, with Maurice de Broglie, Gauthier-Villars, 1928.
  • Ondes et mouvements, Paris: Gauthier-Villars, 1926.
  • Rapport au 5ème Conseil de Physique Solvay, Brussels, 1927.
  • La mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1928.
  • Matière et lumière, Paris: Albin Michel, 1937.
  • La Physique nouvelle et les quanta, Flammarion, 1937.
  • Continu et discontinu en physique moderne, Paris: Albin Michel, 1941.
  • Ondes, corpuscules, mécanique ondulatoire, Paris: Albin Michel, 1945.
  • Physique et microphysique, Albin Michel, 1947.
  • Vie et œuvre de Paul Langevin, French Academy of Sciences, 1947.
  • Optique électronique et corpusculaire, Herman, 1950.
  • Savants et découvertes, Paris, Albin Michel, 1951.
  • Une tentative d'interprétation causale et non linéaire de la mécanique ondulatoire: la théorie de la double solution. Paris: Gauthier-Villars, 1956.
  • Nouvelles perspectives en microphysique, Albin Michel, 1956.
  • Sur les sentiers de la science, Paris: Albin Michel, 1960.
  • Introduction à la nouvelle théorie des particules de M. Jean-Pierre Vigier et de ses collaborateurs, Paris: Gauthier-Villars, 1961. Paris: Albin Michel, 1960.
  • Étude critique des bases de l'interprétation actuelle de la mécanique ondulatoire, Paris: Gauthier-Villars, 1963.
  • Certitudes et incertitudes de la science. Paris: Albin Michel, 1966.
  • with Louis Armand, Pierre Henri Simon and others. Einstein. Paris: Hachette, 1966.
  • Recherches d'un demi-siècle, Albin Michel, 1976.
  • Les incertitudes d'Heisenberg et l'interprétation probabiliste de la mécanique ondulatoire, Gauthier-Villars, 1982.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]