Направо към съдържанието

Джъннин Ян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джъннин Ян
楊振寧
американски физик

Роден
1 октомври 1922 г. (102 г.)

Националност Китай
Учил вУниверситет „Цинхуа“
Чикагски университет
Пекински университет
Нанкайски университет
Работил вУниверситет „Цинхуа“
Чикагски университет
Лайденски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приЕдуард Телер
Известен стеоретично предсказване на възможността за незапазване четността в слабите взаимодействия
Награди Нобелова награда за физика (1957)
Джъннин Ян в Общомедия

Джъннин Ян (на английски: Chen-Ning Franklin Yang; на традиционен китайски: 楊振寧; на опростен китайски: 杨振宁, на пинин: Yáng Zhènníng) е китайски физик, работещ в областта на статистическата механика.

Академик на Китайската академия на науките (2017; чуждестранен член от 1994), чуждестранен член на Националната академия на науките на САЩ (2015; член от 1965)[1], Лондонското кралско общество (1992)[2], Руската академия на науките (1994)[3], член Папската академия на науките (1997)[4].

Роден е на 22 септември 1922 година в Хъфей, Китай. През 1945 г. получава стипендия от Националния югозападен обединен университет и постъпва в Чикагския университет за работа под ръководството на Енрико Ферми. През 1957 г., едва 35-годишен, получава Нобелова награда за физика за изследвания в областта на елементарните частици и слабите взаимодействия.

Джъннин Ян на нобеловата церемония през 1957 г. в Осло

След като работи още година като преподавател по физика в Чикаго, се мести в Института за фундаментални изследвания в Принстън (щат Ню Джърси) под ръководството на директора на института Робърт Опенхаймер. През есента на 1953 г. Янг става главен физик на Брукхейвънската национална лаборатория в Лонг Айлънд (щат Ню Йорк). Става професор по физика в Института за фундаментални изследвания през 1955 г. и остава на този пост още 11 години, докато не преминава в Университета на щата Ню Йорк в Стоуни Брук, Лонг Айлънд, на поста професор и директор на Института по теоретична физика.

През 1983 г. Янг става един от 42-мата членове основатели на Академията на науките на страните от третия свят[5], днес Всемирна академия на науките (TWAS).

През 1999 г. се връща в Китай в същия университет Цинхуа, който на времето е завършил.

През 2015 г. се отказва от американско гражданство[6], което получава при натурализацията си през 1964 г.