Кенет Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кенет Уилсън
Kenneth Geddes Wilson
американски физик
Роден
Починал
15 юни 2013 г. (77 г.)

РелигияКвакери[1]
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вКалифорнийски технологичен институт
Харвардски университет
Харвардски колеж
НаградиНобелова награда за физика (1982)[2][3]
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приМъри Гел-Ман Nobel prize medal.svg
Работил вУниверситет Корнел
Щатски университет на Охайо
Известен стеорията на фазовите преходи
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1982)

Кенет Уилсън (на английски: Kenneth Geddes Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1982 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юни 1936 г. в Уолтхем, Масачузетс. Завършва Харвардския университет, след което, през 1961 г., защитава докторска дисертация в Калтек, под ръководството на Мъри Гел-Ман. Назначен е за младши научен сътрудник в университета Корнел през 1963, а през 1970 е и редовен професор.

През 1980 г. е награден с награда „Волф“, заедно с Лео Каданоф и Майкъл Фишер. Две години по-късно, през 1982 г., получава и Нобеловата награда, за разработената от него теория на фазовите преходи от втори ред, на среди, в които се отчита взаимодействието между всяка частица с околните ѝ. Друга важна част от трудовете на Уилсън са в областта на квантовата теория на полето. Той разработва принципите и апаратът на групата на пренормировката. От 1988 е професор в Щатския университет на Охайо.

Умира на 15 юни 2013 г. в Сако, Мейн, на 77-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  1. а б www.nndb.com, NNDB.
  2. а б The Nobel Prize in Physics 1982. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)