Кенет Уилсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кенет Уилсън
Kenneth Geddes Wilson
американски физик
Роден
Починал
15 юни 2013 г. (77 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Харвардски университет
Калтек
Учил при Мъри Гел-Ман Nobel prize medal.svg
Работил в Университет Корнел
Щатски университет на Охайо
Известен с теорията на фазовите преходи
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1982)
Nobel prize medal.svg

Кенет Уилсън (на английски: Kenneth Geddes Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1982 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юни 1936 г. в Уолтхем, Масачузетс. Завършва Харвардския университет, след което, през 1961 г., защитава докторска дисертация в Калтек, под ръководството на Мъри Гел-Ман. Назначен е за младши научен сътрудник в университета Корнел през 1963, а през 1970 е и редовен професор.

През 1980 г. е награден с награда „Волф“, заедно с Лео Каданоф и Майкъл Фишер. Две години по-късно, през 1982 г., получава и Нобеловата награда, за разработената от него теория на фазовите преходи от втори ред, на среди, в които се отчита взаимодействието между всяка частица с околните ѝ. Друга важна част от трудовете на Уилсън са в областта на квантовата теория на полето. Той разработва принципите и апаратът на групата на пренормировката. От 1988 е професор в Щатския университет на Охайо.

Умира на 15 юни 2013 г. в Сако, Мейн, на 77-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]