Карл Фердинанд Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Фердинанд Браун
Karl Ferdinand Braun
германски физик
Karl Ferdinand Braun
Karl Ferdinand Braun

Роден
Починал
20 април 1918 г. (67 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Физика
Образование Марбургски университет
Берлински университет
Работил в Вюрцбургски университет
„Томас Гимназиум“, Лайпциг
Страсбургски университет
Технически университет, Карлсруе
Тюбингенски университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1909)
Техника
Област Електротехника
Известен с Катодно-лъчева тръба
Карл Фердинанд Браун в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Карл Фердинанд Брàун (на немски: Karl Ferdinand Braun) е немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1909 година, която споделя с Гулиелмо Маркони за създаването на безжичната телеграфия. Известен е като изобретател на кинескопа (катодно-лъчевата тръба или Браунова тръба).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1850 година във Фулда, Германия. Завършва Марбургския университет и след това защитава докторат в Берлинския университет през 1872. От 1872 година е асистент във Вюрцбургския университет, а от 1874 е директор на „Томас Гимназиум“ в Лайпциг.

Умира на 20 април 1918 година в Бруклин, Ню Йорк.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Научни разработки и открития[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1872 – 1874 г. открива и публикува откритието си, че кристали на природни метални сулфиди – галенит, пирит, пропускат ток само в една посока. Това откритие е използвано почти 50 години по-късно в първите радиоприемници.
  • През 1897 създава първия осцилоскоп на базата на катодно-лъчева тръба.
  • През 1897 започва изследвания в областта на безжичната телеграфия. Разработва нов тип предавател, в който произведената от генератора електромагнитна енергия се предава към антената посредством трансформаторна връзка. Качеството на предаването се повишава значително от включването на кондензатор към искрова междина на генератора. Чрез променлив кондензатор включен директно към антенната верига и настройването на стойността му в приемника, се постига по-добро приемане на излъчения от предавателя сигнал.
  • През 1899 година получава патент за по-горе описаното откритие. Основава компания, която внедрява изобретенията му, в т. ч. и кристалния детектор.
  • През 1901 година публикува изследванията си върху безжичната телеграфия в книгата „Безжична телеграфия по вода и въздух“.
  • През 1902 година демонстрира предаване и приемане на радиосигнали с различни насочени антени.
  • През 1904 година демонстрира и доказва еднаквостта на отражение и поглъщането на електромагнитните вълни и светлината, с което потвърждава еднаквият им характер и потвърждава теорията на Джеймс Максуел.

Нобелов лауреат[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 година Карл Фердинад Браун и Гулиелмо Маркони получават Нобелова награда за физика „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издателство „Българска енциклопедия“ – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994 ISBN 954-8104-03-2 ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]