Британско кралско научно дружество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Британско кралско дружество
Royal Society 20040420.jpg
Информация
Основана 1660 г.
Седалище Лондон
Сайт royalsociety.org
Британско кралско дружество в Общомедия

Британско кралско дружество (на английски: Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge или кратко Royal Society, с пълно име The President, Council and Fellows of the Royal Society of London for Improving Natural Knowledge,[1]) е името на британската институция – аналог на национална академия на науките. Дружеството има 1400 члена (fellows) и чуждестранни членове и е една от най-старите и уважавани научни институции в света. Президенти на Royal Society са били Кристофър Рен, лорд Релей, Самюел Пийпс, Исак Нютон и др., а в днешно време членове са проф. Стивън Хокинг, Тим Бърнърс-Лий, Питър Хигс и много други видни учени.

Неофициалната дата на основаване е 28 ноември 1660, когато група учени от т.нар. „невидим колеж“, посветен на критика на работите на Франсис Бейкън, се събират и основават „Колеж за популяризиране на експерименталното обучение по физико-математически науки“. Основният обединяващ принцип е да се пропагандира нова, „експериментална“ форма на философия в противовес на традиционната, практикувана от привържениците на религията и Аристотел. През 1662 г. дружеството е официално утвърдено с кралска харта, която определя организационна структура с президент, ковчежник, секретари и съвет и му дава правото да публикува научни статии. Макар да е под кралски патронаж, то винаги си остава доброволна организация, независима от правителството. Както дружеството, така и неговото научно списание Philosophical Transactions of the Royal Society, накратко „Философски записки“, са най-старите в света[2].

Още при създаването си научното общество разработва програма за научни изследвания, свързана от една страна с практиката – практическа навигация и съставяне на карти, военно дело (изучаване на движението на снаряди във въздуха), металургия, медицина и т.н., а от друга – с необходимостта да се разработи нов научен подход за изучаване на природата и ново отношение към Коперниковата революция и Великите географски открития.

През 1850 британското правителство признава авторитета на Дружеството, като отпуска стипендия от 1000 лири за подпомагане на научните изследвания.

Royal Society има повече от 100 служители и е научна неправителствена, но подпомагана от държавата организация, чиято цел е да насочва и популяризира научната дейност, да следи спазването на етичните принципи в науката и да подпомага таланта във всеки вид и форма.

Както и при други научни дружества, организацията се основава на членство. Нови членове се избират ежегодно от вече съществуващите членове, като критерий за избор е наличието на „съществен принос към подобряване на знанията по естествени науки, включително математика, инженерство и медицина“. Редовните членове трябва да са граждани или постоянно пребиваващи в някоя от страните на Общността на нациите или Ирландия, в противен случай могат да бъдат избрани като чуждестранни членове.

Мотото на дружеството е „Nullius in Verba“ (латински: „на думите на никой“) и пресъздава стремежа за установяване на истината в научните търсения чрез експеримент, а не чрез позоваване на авторитет. Макар днес това да изглежда очевидно, философската база на организацията се различава коренно от предшестващите я философии като схоластиката, която установява научната истина чрез дедуктивна логика, позоваване на божественото провидение и цитиране на древните авторитети като Аристотел.

Лондонското кралско общество като частна организация, независима от правителствените научни учреждения, играе важна роля в организацията и развитието на научните изследвания във Великобритания и действа като съвещателен орган при решаване на основни въпроси на научната политика в качеството си на национална академия на науките. Част е от Британския съвет по наука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • М.Р.Гатина, Д.В.Михель. Ранняя история Лондонского Королевского общества глазами современных историков науки. – Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011,