Франциск от Асизи
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.
| Свети Франциск от Асизи Francesco | |
| италиански духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 октомври 1226 г.
|
| Погребан | Свети Франциск, Италия |
| Етнос | Италианци[1] |
| Религия | Католическа църква[1] католицизъм[1] |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Интереси | Християнска теология |
| Семейство | |
| Съпруга | няма[1] |
| Свети Франциск от Асизи в Общомедия | |
Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. Той точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. Асизи, а майка му вероятно е от Франция[2]. Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.
През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след като го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя получава видение, което го кара да се върне[2]. Първоначално го разчита като „възстановяване на църквата (сградата) в Асизи“, но по-късно го разбира по-мащабно, че трябва „да съгради наново небесния град“.[3] Това го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Започва да раздава имуществото си така щедро, че баща му е принуден да го лиши от наследство. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.
На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.
Молитвата на Свети Франциск
[редактиране | редактиране на кода]
Молитва на Св. Франциск
Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда съмнение – вяра,
там, където гнети отчаяние – надежда,
където владее тъма – светлина,
там, където съсипва горест – радост.
О, Боже Всемогъщи! Дай ми
да не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!
Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.
Превод: Константин Димитров
В България
[редактиране | редактиране на кода]В България има три храма и един манастир, посветени на Свети Франциск от Асизи[4]. В София се намира мъжкият манастир и едноименната черква „Свети Франциск от Асизи“, които са част от източнокатолическата (униатска) църква в България.
В град Белозем се намира също черква, посветена на Свети Франциск, като храмът е част от Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква от латински обред.
В София се намира гробищният параклис „Свети Франциск“, който е общ за католиците от латински и от източен обред.
Последователи
[редактиране | редактиране на кода]Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
- Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г encyklopedia.pwn.pl
- ↑ а б Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady. Saint Francis of Assisi // Encyclopedia Britannica. 2 декември 2019. Посетен на 4 февруари 2020. (на английски)
- ↑ Кларк, Кенет. Цивилизацията. София, Български художник, 1977. с. 96.
- ↑ Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Посетен на 2024-06-17.
- Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
- Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
- Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
- Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
- Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. – Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139 – 154.
- Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. – Християнство и култура, 2011, № 7.
|
