Франциск от Асизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Франциск от Асизи)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.

Свети Франциск от Асизи
Francesco
италиански духовник

Роден
предполага се 1182 г.
Починал
Погребан Свети Франциск, Италия

Религия Католическа църква
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Семейство
Съпруга няма
Свети Франциск от Асизи в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. Асизи, а майка му вероятно е от Франция[1]. Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.

През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след кота го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя има видение, което го кара да се върне[1], да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.

Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.

На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.

Молитвата на Свети Франциск[редактиране | редактиране на кода]

Fioretti

Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.

О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
  • Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady. Saint Francis of Assisi. // Encyclopedia Britannica. 2 декември 2019. Посетен на 4 февруари 2020. (на английски)
  • Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
  • Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
  • Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
  • Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
  • Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. – Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139 – 154.
  • Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. – Християнство и култура, 2011, № 7.