Списък на владетелите на Неаполитанското кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е хронологичен списък на суверените на Кралство Неапол от неговото създаване до официалното му обединение с Кралство Сицилия в Кралство на двете Сицилии.

Кралство Неапол е неофициалното име, с което древната италианска държава е известна в съвременната историография, съществувала с възходи и падения от 13 до 19 век, чието официално име е Отсамно кралство Сицилия (на итал. Regno di Sicilia citeriore).

Титлата на престолонаследника на Кралство Неапол е „херцог на Калабрия“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Кампания започва да бъде част от Графство Пулия от 1043 г. начело с норманеца Вилхелм I д'Алтавила, което по-късно става Херцогство Апулия и Калабрия с Робер Гискар. През 1130 г. Роже II Сицилиански обединява херцогството с Графство Сицилия, създавайки Кралство Сицилия.

Херцогство Неапол (простиращо се приблизително върху района на днешния Метрополен град Неапол) е една от последните територии в Южна Италия, включени в норманското Сицилианско кралство с капитулацията на херцога на Неапол Сергий VII през 1137 г.

От суверените на династията от нормански произход през 1198 г. Кралство Сицилия преминава чрез брак към Хоенщауфен с Фридрих II от Швабия до 1266 г., когато последният крал от династията от швабски произход Манфред Сицилиански е победен от Анжуйците.

Капетинги (1282 – 1442)[редактиране | редактиране на кода]

Анжуйска династия (1282 – 1382)[редактиране | редактиране на кода]

По покана на папа Климент IV Шарл Анжуйски, брат на френския крал Луи IX, слиза в Италия (1265 г.), облечен с титлата „крал на Сицилия“ с папска була. Шарл I Анжуйски, крал на Сицилия от 1266 г. обаче губи острова поради въстанието на Сицилианската вечерня (1282 г.), след което короната на острова е предложена на Педро III Арагонски (Педро I Сицилиански). Кралство Сицилия се оказва разделено на две части: сицилианският остров, в ръцете на Арагонците, и континенталната част, държана от Анжуйците, като и двете претендират за титлата Кралство Сицилия. Ситуацията ще намери своето формализиране (макар и временно) едва с Мира от Калтабелота от 1302 г. От този момент обаче анжуйските крале на Неапол ще се наричат крале на Отсамна Сицилия и подобно на това арагонските суверени ще се наричат крале на Сицилия. Всъщност до Кралство Сицилия се ражда ново кралство, впоследствие наречено Кралство Неапол, което се простира на цялата континентална част на Южна Италия.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Анжуйци (1282-1382)
Arms of Charles II dAnjou.svg
Шарл I
Capitolini-MonumentoCarloAngiò-ArnolfoDiCambio-2.jpg 21 март
1226
26 септември
1282
7 янаури
1285
(1) Беатриса Прованска
4 сина, 3 дъщери
(2) Маргарита Бургундска
1 дъщеря
син на Луи VIII и на Бланш Кастилска. De jure все още крал на Сицилия, назначен от папа Климент IV
изявява претенции, признати посмъртно с Мира от Калтабелота (1302)[1]
Arms of Charles II dAnjou.svg
Шарл II
Куция
Karel2Neapol.jpg
1254
7 януари
1285
5 май
1309
Мария Арпад
9 сина, 5 дъщери
Син на Шарл I и Беатриса Прованска
Мъжки наследник по кръвна близост[2]
Arms of Charles II dAnjou.svg
Робер
Мъдри
Robert of Naples (head).jpg
1277
5 май
1309
16 януари
1343
(1) Йоланда Арагонска
2 сина
(2) Санча Арагонска
няма
Син на Шарл II e Мария Арпад
Мъжки наследник по кръвна близост[3]
Arms of Charles II dAnjou.svg
Джована I
Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg
1326
16 януари
1343
12 май
1382
(1) Андраш Унгарски
1 син
(2) Лудвиг I, крал на Неапол
2 дъщери
(3) Хайме IV, крал на Майорка
няма
(4) Ото IV фон Грубенхаген
няма
Племенничка на Робер
(дъщеря на Карл, херцог на Калабрия и на Мария дьо Валоа)
Последна пряка наследничка на Шарл I
Обявена за наследничка от дядо си, тя е коронясана от папа Климент VI[4]
Arms of Robert de Tarente.svg
Лудвиг I
Louis of Taranto.jpg
1320
25/27 май
1352
26 май
1362
Джована I, кралица на Неапол
2 дъщери
внук на Шарл II
(син на Шарл I и Беатриса Прованска)
Единственият коронясан съпруг на Джована I[5]

Анжуйска династия – линия Дуръс (1382 – 1435)[редактиране | редактиране на кода]

През 1381 г. Западната схизма, при която папите и антипапите се противопоставят един на друг в Католическата църква, също има отражение върху Неаполитанското кралство: наследникът, определен от Джована I АнжуйскаШарл III Анжуйски-Дуръс (принадлежащ към унгарския клон на династията), всъщност е отстранен от нея в линията на наследяване заради верността му към папа Урбан VI, докато Джована I заема страната на антипапа Климент VII, подкрепян от Франция.[6] Силен с папската подкрепа, Шарл от Дуръс придвижва войските си към Неапол, който пада на 16 юли 1381 г. Едва след смъртта на Джована I, убита на следващата година, Карл се коронясва за владетел на Отсамна Сицилия, като по този начин започва управлението на клона Анжу-Дуръс.[7]

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Анжу-Дуръс (1382-1435)
Arms of Andre of Hungary and Naples.svg
Шарл III
Малкия
Charles II, Chronicon Pictum.jpg 21 март
1345
12 май
1382
24 февруари
1386
Маргарита от Дуръс
1 син, 2 дъщери
Правнук на Шарл II
(Син на Лудвиг, херцог на Дуръс и Маргарита Сансеверино)
Определен за наследник от папаУрбан VI
От 1385 също Карл II като крал на Унгария[8]
Arms of Andre of Hungary and Naples.svg
Ладислав
Великолепни
LadislaoNapoli.jpg 15 февруари
1377
24 февруари
1386
6 август
1414
(1) Костанца Киарамонте
няма
(2) Мария дьо Лузинян
няма
(3) Мария д’Анген
няма
Син на Карл III и Маргарита от Дуръс
(Мъжка примогенитура)[9]
Arms of Andre of Hungary and Naples.svg
Джована II
JohanaNeapol.jpg 25 юни
1371
6 август
1414
2 февруари
1435
(1) Вилхелм I, херцог на Каринтия
няма
(2) Жак II, граф на Ла Марш
няма
Оцеляла дъщеря на Карл III и Магарита от Дуръс
Наследник по кръвна близост[10]

Валоа-Анжуйци (1382 – 1442)[редактиране | редактиране на кода]

Сюзеренитетът на Анжу-Дуръс е оспорен от Дом Валоа-Анжу, младши клон на френското кралско семейство Валоа. В основата на споровете е фактът, че след като изключва Карл III от наследството, кралица Джована I посочва Луи, херцог на Анжу (син на френския крал Жан II ) и неговите потомци за наследници. Те водят няколко военни експедиции до кралството, претендирайки за короната на няколко пъти. Враждебните действия приключват, когато Джована II признава Луи III за херцог на Калабрия и за наследник на трона. Луи III умира преди Джована II, следователно при смъртта на суверена короната преминава у брата на Луи III, Рене Анжуйски.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Анжу-Валоа (1435-1442)
Arms of Rene dAnjou (2).svg
Рене
Добрия
Renedesanjou.jpg 16 януари
1409
2 февруари
1435
2 юни
1442
(1) Изабела Лотарингска
5 сина, 5 дъщери
(2) Жана дьо Лавал
няма
Син на Луи II, херцог на Анжу (Титулярен крал) и на Йоланда Арагонска
Мъжки наследник по кръвна близост
Определен за наследник от Джована II[11]

Арагонски Трастамара (1442 – 1501)[редактиране | редактиране на кода]

Арагонският крал Алфонсо V Арагонски преди това е обявен за титулярен наследник от Луи III, херцог на Анжу. Въпреки че Джована II се отрича от него, слабото управление на крал Рене I Анжуйски и внезапната бедност на неговия дом предоставят на испанския суверен правната основа за възстановяване на континентална Южна Италия в ущърб на законния неаполитански крал. Подрепен от това тълкуване, той ще завладее военно Кралство Сицилия по-нататък и след като то бъде присъединено към неговото Оттатъшно кралство Сицилия (на итал. Regno di Sicilia Ulteriore), ще приеме титлата „Крал на Двете Сицилии“, официално обединявайки двете кралства.

Въпреки това Алфонсо I от Неапол и Сицилия (Алфонсо V Арагонски) при смъртта си ще остави Неапол на своя извънбрачен син Фердинанд I, докато короната на Арагон и Сицилия ще отиде при брат му Хуан II Арагонски, разделяйки така отново двете кралства.

Име Изображенуе Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Трастамара (1442–1501)
Arms Aragon-Sicily (Template).svg
Алфонсо I
Великодушни; Мъдрия или Справедливия
Alfonso-V-el-Magnanimo.jpg
1394
2 юни
1442
27 юни
1458
Мария Кастилска
няма
първороден син на Фернандо I Арагонски и на Елеонора д’Албуркерке. Определен за наследник от Луи III, херцог на Анжу (Титулярен край)
Алфонсо V като Крал на Арагон[12]
Arms of Ferdinando di Napoli.svg
Фердинандо I
Съдията на Италия; Феранте или Дон Феранте
Adorazione dei magi don ferrante di Napoli.jpg 2 юни
1424
27 юни
1458
25 януари
1494
(1) Изабела ди Киаромонте
4 сина, 2 дъщери
(2) Хуана Арагонска
1 дъщеря
Извънбрачен син на Алфонсо I и на Гуералдона Карлино
(Мъжка примогенитура)[13]
Arms of Ferdinando di Napoli.svg
Алфонсо II
Кривогледи
Alfonso ii di napoli nell'adorazione dei magi.jpg 4 ноември
1448
25 януари
1494
23 януари
1495
Иполита Мария Сфорца
2 сина, 1 дъщеря
Син Фердинандо I e Изабела ди Киаромонте
(Мъжка примогенитура)[14]
Arms of Ferdinando di Napoli.svg
Феринандо II
Ферандино
Ritratto di Ferdinando II d'Aragona di Napoli.jpg 26 юни
1467
23 януари
1495
7 октомври
1496
Джована Арагонска
няма
Син на Алфонсо II и Иполита Мария Сфорца (Мъжка примогенитура)[15]
Arms of Ferdinando di Napoli.svg
Федерико I
Francesco di giorgio martini, medaglia di don federigo d'aragona.JPG 16 октомври
1451
7 октомври
1496
1 август
1501
(1) Анна Савойска
1 дъщеря
(2) Изабела дел Балцо
1 син и 1 дъщеря (оцелели)
Син на Фердинандо I и Изабела ди Киаромонте
(Салически закон)[16]

Капетинги[редактиране | редактиране на кода]

Валоа[редактиране | редактиране на кода]

Разчитайки на далечно наследствено право върху трона на Неапол от агнатичен характер, френският крал Шарл VIII се спуска с армиите си в Италия, започвайки т. нар. Италиански войни. На 22 февруари 1495 г. той влиза в Неапол, възползвайки се от отстъплението на Фердинанд II към Иския, и се коронясва за крал. През май същата година Фердинанд II успява да организира контраофанзива, която за два месеца успява да прогони французите от Неапол.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Валоа (1495)
Armes charles 8 france et naples.png
Шарл IV (оспорван)
Любезния
Charles VIII Ecole Francaise 16th century Musee de Conde Chantilly.jpg 30 юни
1470
22 февруари
1495
6 юли
1495
Анна Бретанска
4 сина
Син на Луи XI от Франция e Шарлота Савойска
Внук на Мария Анжуйска
(дъщеря на Луи II дьо Валоа-Анжуйски, титулярен крал на Неапол)
Шарл VIII като Крал на Франция

Династия Валоа-Орлеан (1501 – 1504)[редактиране | редактиране на кода]

Разчитайки на правата върху Миланското херцогство, Луи XII от Франция предприема експедиция в Италия през 14991500 г. След като завладява Неапол през лятото на 1501 г., гарантирано от Договора от Гранада (ноември 1500 г.), който предвижда разделяне на завоеванията между Франция и Испания, и гарантиран от неутралитета на Венецианската република и папа Александър VI, Луи XII се коронясва за Луи II Сицилийски . След почти две години на репресии френската армия е победена близо до Гариляно (1503 г.); Примирието от Лион от 1504 г. постановява края на второто господство на Капетингите над Неаполитанското кралство.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
начало край
Валоа-Орлеан (1501-1504)
Arms of Louis xii (Naples).svg
Луи II
Баща на народа
Louis-xii-roi-de-france.jpg 27 юни
1462
1 август
1501
31 март
1504
(1) Жана дьп Валоа
няма
(2) Анна Бретанска
2 оцелели дъщери
(3) Мария Тюдор
няма
Син на Шарл Валоа-Орлеански и Мария дьо Клев
Наследник на Шарл VIII от Франция (Титулярен крал)
(Наследник на правата на Рене I Анжуйски)
Луи XII като Крал на Франция[17]

Династия Трастамара (Лична уния с Испания: 1504 – 1516)[редактиране | редактиране на кода]

След решителните победи в битките при Чериньола (април 1503 г.) и Гариляно (декември 1503 г.) арагонските армии на Фернандо II успяват да изтласкат французите от Неапол, който е окончателно превзет през 1504 г. Въпреки това линията на наследяване преди инвазията не е спазена и Фернандо се короняса в ущърб на своя братовчед Фердинанд, херцог на Калабрия, законен носител на сицилианската корона, който е затворен и депортиран в Испания.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Арагонски Трастамара (1504-1516)
Arms of Fernando El Católico (Naples).svg
Фернандо III
Католик
Michel Sittow 004.jpg 10 март
1452
31 март
1504
23 януари
1516
(1) Исабела I Кастилска
1 син, 4 дъщеря
(2) Жермен дьо Фоа
няма
Внук на Алфонсо I
(Син на Хуан II, крал на Арагон и Хуана Енрикес)
Фернандо II като Крал на Арагон
Узурпира трона на Фердинанд, херцог на Калабрия[18]
Arms of Queen Joanna and Philip I of Castile.svg
Хуана III
Лудата
Johanna I van Castilië.JPG 6 ноември
1479
23 януари
1516
12 април
1555
Филип I Хабсбург
2 сина и 4 дъщери
Дъщеря на Фернандо III Неаполитански и Исабела I Кастилска
Кралица на Арагон, Кастилия и Леон
Царува само номинално, като никога не притежава действителната власт, която е управлявана първо от баща ѝ и после от сина ѝ Карл

Хабсбурги (Лична уния с Испания: 1516 – 1647)[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Фердинанд III териториите, свързани с Арагонската корона (а след смъртта на дъщеря му Хуана, и тези на Кастилската корона), преминават към Хабсбургите, които предават Кралство Неапол чрез своя испанска линия, започната от Карл V.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Хабсбурги (1516-1647)
Arms of Charles V Holy Roman Emperor, Charles I as King of Spain (In Italy).svg
Карлос IV
Charles I of Spain - Carlos I de España.jpg 24 февруари
1500
23 януари
1516
25 юли
1554
Исабела Португалска
1 син, 2 дъщери
Внук на Фернандо III
(син на Хуана Кастилска и Филип I Хабсбург)
Карл I като Крал на Испания
Карл V като Император на Свещената Римска империя[19]
Arms of Philip II of Spain as Monarch of Naples and Sicily.svg
Фелипе I
Предплазливи
Portrait of Philip II of Spain by Sofonisba Anguissola - 002b.jpg 21 май
1527
25 юли
1554
13 септември
1598
(1) Мария-Мануела Португалска
1 син
(2) Мария I Тюдор
няма
(3) Елизабета дьо Валоа
2 оцелели дъщери
(4) Анна Австрийска
1 оцелял син
Син на Карлос IV и Изабела д'Авиз
(Наследник на испанските владения)
Филип II като Крал на Испания[20]
Royal Arms of Catholic Monarchy in the Kingdom of Naple, (1580-1650).svg
Фелипе II
Набожни
Felipe III de España.jpg 14 април
1578
13 септември
1598
31 март
1621
Маргарита Австрийска-Щирия
3 сина и 2 дъщери (оцелели)
Син на Фелипе I и Анна фон Хабсбург
(близост по кръв)
Филип III като Крал на Испания[21]
Royal Arms of Catholic Monarchy in the Kingdom of Naple, (1580-1650).svg
Фелипе III
Велики или Крал Планета
Philip IV of Spain.jpg 8 април
1605
31 март
1621
22 октомври
1647
(1) Елизабета дьо Бурбон
1 оцеляла дъщеря
(2) Мариана Австрийска
1 син и 1 дъщеря (оцелели)
Син на Фелипе II и Маргарита Хабсбург
(близост по кръв)
Филип IV като Крал на Испания[22]

Неаполитанска република (1647 – 1648)[редактиране | редактиране на кода]

Неаполитанската република, провъзгласена на 22 октомври 1647 г., е краткотрайно политическо образувание, родено в антииспански ключ след потушаването на бунта на Мазаниело. Под ръководството на оръжейника Дженаро Анезе неаполитанците успяват да прогонят испанските войски от града, като провъзгласяват републиката и поверяват нейното ръководство на Анри II, херцог на Гиз с позицията на дож на Неапол. След липсата на подкрепа от Франция и нейния министър-председател кардинал Джулио Мазарини и разногласията между Гиз и организаторите на бунта, републиката се срива на 5 април 1648 г. Дон Хуан Хосе Австрийски влиза в Неапол с войските си, възстановявайки испанското вицекралско правителство.

Генералисими[редактиране | редактиране на кода]

Изображение Име
(раждане–смърт)
Управление Забел.
Начало Край
1 Annese.jpg Дженаро Анезе
(1604 – 1648)
22 октомври 1647 19 ноември 1647
(заместен от Енрико II ди Гуиза)
Неаполитански оръжейник
Наследник на водача на народа Мазаниело начело на неаполитанското въстание
Основател на Неаполитанска република

Дожове[редактиране | редактиране на кода]

Име Изображение Дата на раждане Regno Брак и деца Забел.
Начало Край
Гуиза (1647-1648)
Armoiries ducs de Guise.svg
Енрико II
Henry II duke of Guise.jpg 4 април
1614
19 ноември
1647
5 април
1648
(1) Анна Мария Гондзага-Невер
няма
(2) Хонорина дьо Глим дьо Бергe
няма
Син на Карло I ди Гуиза и Хенриета Катерина дьо Жоайез
Потомък на Рене Анжуйски

Испански Хабсбурги (Лична уния с Испания, 1648 – 1700)[редактиране | редактиране на кода]

Име Изображение дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало край
Хабсбурги (1648-1700)
Royal Arms of Catholic Monarchy in the Kingdom of Naple, (1580-1650).svg
Филип III
Велики или Краля планета
Philip IV of Spain.jpg 8 април1605 5 април1648 17 септември1665 (1) Елизабета дьо Бурбон
1 оцеляла дъщеря
(2) Мариана Австрийска
1 син и 1 дъщеря (оцелели)
Син на Филип II и на Маргарита Хабсбург
(близост по кръв)
Филип IV като Крал на Испания
Arms of Charles II of Spain as Monarch of Naples and Sicily.svg
Карлос V
Омагьосания
Juan de Miranda Carreno 002.jpg 6 ноември1661 17 септември1665 1 ноември

1700

(1) Мария-Луиза Орлеанска
няма
(2) Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург
няма
Син на Филип III и Мариана Австрийска
(близост по кръв)
Карл II като Крал на Испания[23]

Испански Бурбони (Лична уния с Испания, 1700 – 1713)[редактиране | редактиране на кода]

Карлос II умира бездетен и според завещанието му короната преминава към династията на Бурбоните в лицето на Филип II, херцог на Анжу, втори син на Луи дьо Бурбон, дофин на Франция, на свой ред син на Луи XIV и Мария-Тереза Хабсбургска (сестра на Карлос II), по този начин поставяйки началото на испанския клон на Бурбоните.

Име Изображение Дата на раждане управление Брак и деца Забел.
начало край
Бурбони (1700-1713)
Arms of Philip V of Spain as Monarch of Naples.svg
Филип IV
|Philip V of Spain.jpg
19 декември
1683
1 ноември
1700
11 януари
1713
(1) Мария-Луиза Савойска
2 оцелели сина
(2) Изабела Фарнезе
2 сина и 3 дъщери (оцелели)
Син на Луи Френски и Мария-Анна Баварска
Правнучка на Карл V (внук на Мария-Тереза Испанска)
Наследник по завещание на Карл V
Филип V като Крал на Испания[24]

Австрийски Хабсбурги (1713 – 1734)[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Договора от Утрехт от 1713 г., който заедно с Договора от Ращат постановява края на Войната за испанското наследство, Отсамно кралство Сицилия преминава към императора на Свещената Римска империя Карл VI.

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
начало край
Хабсбурги (1713-1734)
Arms of Charles VI of Austria as Monarch of Naples and Sicily.svg
Карл VI
Emperor Charles VI.jpg 1 октомври
1685
11 януари
1713
15 май
1734
Елизабета Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел
2 оцелели дъщери
Син на Леополд I Хабсбург и Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Внук на Карл V
Наследник на Карл Карл V според Салическия закон
Карл VI като Император на Свещената Римска империя[25]

Неаполитански Бурбони (1734 – 1799)[редактиране | редактиране на кода]

Кралството е завладяно от испанските армии през 1734 г. по време на Войната за полското наследство. Кралство Неапол и Кралство Сицилия са признати за независими и приписани в лична уния на кадетски клон на Испанските Бурбони с Договора от Виена от 1738 г., което води до сицилианско-неаполитанския клон на Бурбоните (по-късно наречен „на двете Сицилии“).

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца забел.
начало край
Бурбони (1734-1799)
Arms of Infante Charles of Spain as King of Naples and Sicily.svg
Карл (VII)
Retrato de Carlos III de España.jpg 20 януари
1716
15 май
1734
6 октомври
1759
Мария Амалия Саксонска
5 сина e 2 дъщери (оцелели)
Син на Филип IV и Изабела Фарнезе
(близост по кръв)
Правнук на Карл VI
Оставя Неаполитанското кралство и Сицилианското кралство на сина си, за да стане Крал на Испания с името Карл III[26]
Greater Arms of Ferdinand IV of Naples.svg
Фединанд IV
Mengs - Ferdinand IV of Naples, Royal Palace of Madrid.jpg 12 януари
1751
6 октомври
1759
23 януари
1799
(1) Мария-Каролина Австрийска
оцелели 2 сина и 5 дъщери
(2) Лучия Милячо (морганатичен)
няма
Син на Карл и Мария-Амалия
(определен за наследник на Неапол и Сицилия)[27]

Неаполитанска република (1799)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата италианска кампания през 1798 г. френските републикански войски навлизат в Южна Италия, побеждават армията на Бурбоните в битката при Чивита Кастелана и напредват лесно до Неапол. Фердинанд IV и семейството му бързо бягат в Сицилия и на 23 януари 1799 г. Неаполитанската република е провъзгласена в профренски и якобински стил. Новородената република оцеля по-малко от пет месеца, падайки след отстъплението на французите от Неапол и партизанската война, водена от санфедистката армия на кардинал Фабрицио Руфо. На 13 юни 1799 г. Фердинанд IV е възстановен на неаполитанския престол чрез извършване на жестоки и кървави репресии срещу онези, които са били част от републиканското правителство.

Диктатори[редактиране | редактиране на кода]

Изображение Име

(рождение–смърт)

Мандат Полит. партия Заб.
1 Général JEAN ETIENNE CHAMPIONNET.jpg Жан Етиен Шампионе (1762–1800) 23 януари 1799 24 февруари 1799 Военен
Натоварен със защитата на Римската република, но въпреки указанията на Френската директория завладява и Неапол и създава Партенопейската република. След кратка диктатура е свален и хвърлен в затвора от самата Франция
2 MacDonald par Antoine Jean Gros.jpg Етиен Жак Макдоналд (1765–1840) 24 февруари 1799 3 юни 1799 Военен [28]
След свалянето на Шампионе управлява Неапол за няколко месеца, след което прехвърля силите си в Северна Италия. След това Неапол е превзет отново от лоялните на Бурбоните, водени от кардинал Фабрицио Руфо.

Неаполитански Бурбони (1799 – 1806)[редактиране | редактиране на кода]

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
начало край
Бурбони (1799-1806)
Greater Arms of Ferdinand IV of Naples.svg
Фердинанд IV
Mengs - Ferdinand IV of Naples, Royal Palace of Madrid.jpg 12 януари
1751
13 юни
1799
30 март
1806
Мария-Каролина Австрийска (1)
2 сина и 5 оцелели дъщери
(2) Лучия Милячо (морганатичен)
няма
Син на Карлос III e Мария-Амалия Саксонска
(Определен за наследник на Неапол и Сицилия)[27]

Бонапарт (Клиентска държава на Френската империя, 1806 – 1808)[редактиране | редактиране на кода]

Между края на 18 и началото на 19 век суверените на Неапол участват активно в различните антифренски коалиции и имат няколко политически и преди всичко военни сблъсъци с трансалпийците. След победата при Аустерлиц на 2 декември 1805 г. Наполеон Бонапарт насърчава окончателната окупация на неаполитанската област, успешно водена от Лоран дьо Гувион-Сен Сир и Жан Рение, и следователно обявява династията на Бурбоните за упаднала, назначавайки своя брат Жозеф за нов крал на Неапол. Трябва да се отбележи, че през този период крал Фердинанд продължава де факто да управлява Сицилия и губи само Неаполитанското кралство. По време на прехода от управлението на Фердинанд IV към управлението на Бонапарт маркиз Микеланджело Чанчули е регент на Двете Сицилии.

Име Изобаржение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Бонапарт (1806-1808)
Arms of Joseph Bonaparte as King of Naples.svg
Жозеф
Kinsoen - Portrait en buste de Joseph Bonaparte.jpg 7 януари
1768
30 март
1806
8 юли
1808
Жули Клари
3 дъщери
Син на Карл Мария Бонапарт и Мария Летиция Рамолино
Назначен за крал от френския император Наполеон I[29]

Мюра (Клиентска държава на Френската империя, 1808 – 1815)[редактиране | редактиране на кода]

През 1808 г. император Наполеон предпочита да повери на своя брат Жозеф трона на Испания, за негов наследник той избира съпруга на сестра си Каролина, маршала на Франция и дългогодишен боен другар Жоашен Мюра, който получава името „Жоашен Наполеон“. Наполеон дава на своя зет чисто формалната титла крал на двете Сицилии, за да претендира и за суверенитет над остров Сицилия. Всъщност домейнът на Мурат е ограничен до континенталната част на Южна Италия и никога не включва острова, който остава под властта на Фердинанд IV Неаполитански (Фердинанд III Сицилиански).

Име Изображение Дата на раждане Управление Брак и деца Забел.
Начало край
Мюра (1808-1815)
Arms of Joaquim Murat as king of Naples.svg
Жоашен Наполеон
Murat2.jpg 25 март
1767
1 август
1808
22 май
1815
Каролина Бонапарт
2 сина, 2 дъщери
Роден в скромно семейство
Девер на Жозеф Бонапарт
Назначен за крал от френския император Наполеон I[30]

Неаполитански Бурбони (1815 – 1816)[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Наполеон идва периодът на Реставрацията, в който много семейства, детронирани от последиците от Френската революция и Наполеоновите войни, се завръщат на трона. Сред тях Кралство Неапол също е върнато на Бурбоните, което през 1816 г. е обединено с Кралство Сицилия от крал Фердинанд IV Неаполитански (Фердинанд III Сицилиански), който избира да се нарича Фердинанд I от Двете Сицилии.

Nome Изображение Дата на араждане Управление Брак и деца Забел.
Начало Край
Бурбони (1815-1816)
Greater Arms of Ferdinand IV of Naples.svg
Фердинанд IV
Mengs - Ferdinand IV of Naples, Royal Palace of Madrid.jpg 12 януари
1751
22 май
1815
12 декември
1816
(1) Мария Каролина Австрийска
2 сина и 5 дъщери (оцелели)
(2) Лучия Милячо (морганатичен)
няма
Син на Карл i Мария Амалия
(Наследник, посочен за Неапол и Сицилия)
Върнат на трона от Виенския конгрес[27]
следващи Договора от Казаланца Вж.Суверени на Двете Сицилии

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Herde, Peter, CARLO I d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977.
  2. Nitschke, August, CARLO II d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977.
  3. Boyer, Jean-Paul, ROBERTO d’Angiò, re di Sicilia-Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 87, Treccani, 2017
  4. Kiesewetter, Andreas, GIOVANNA I d'Angiò, regina di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 55, Treccani, 2001
  5. Sardina, Patrizia, LUIGI I d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 66, Treccani, 2006.
  6. Napoli che Storia / Giovanna, prima regina (1343). // 17 maggio 2017.
  7. Del Gusto, Davide, Giovanna I di Napoli, sfortuna e solitudine di una regina, на Europinione.it, 15 юли 2015.
  8. Fodale, Salvatore, CARLO III d'Angiò Durazzo, re di Napoli, detto della Pace, o il Piccolo, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977.
  9. Kiesewetter, Andreas, LADISLAO d'Angiò Durazzo, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 63, Treccani, 2004.
  10. Ryder, Alan, GIOVANNA II d'Angiò, regina di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 55, Treccani, 2001.
  11. Russo, Enzo, RENATO d'Angio, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 86, Treccani, 2016.
  12. Moscati, Ruggero, ALFONSO V d'Aragona, re di Sicilia, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960.
  13. Ryder, Alan, FERDINANDO I d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 46, Treccani, 1996.
  14. Mormone, Raffaele, FERDINANDO I d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960.
  15. Mormone, Raffaele, ALFONSO II d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960.
  16. Benzoni, Gino, FEDERICO d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 45, Treccani, 1995.
  17. Russo, Rosario, LUIGI XII detto il Padre del popolo, re di Francia, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1934.
  18. Brunelli, Giampiero, FERDINANDO II d'aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 46, Treccani, 1996.
  19. Capasso, Carlo, CARLO V Imperatore, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1931.
  20. Cortese, Nino, FILIPPO II re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1931.
  21. Valente, Angela, FILIPPO III re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1932.
  22. Valente, Angela, FILIPPO IV re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1932.
  23. Ballesteros y Beretta, Antonio, CARLO II re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1931.
  24. Cortese, Nino, FILIPPO V re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1932.
  25. Jemolo, Arturo Carlo, CARLO VI imperatore, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1931.
  26. Schipa, Michelangelo, CARLO III di Borbone, re di Spagna, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1931.
  27. а б в De Maio, Sivlio, FERDINANDO I di Borbone, re delle Due Sicilie, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 46, Treccani, 1996.
  28. Acton Harold, I Borbone di Napoli (1731-1825), 2009ª ed., London, Faber and Faber, 1957
  29. Scirocco, Alfonso, GIUSEPPE Bonaparte, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 57, Treccani, 2001.
  30. Cortese, Nino, GIOACCHINO Murat, re di Napoli, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1933.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sovrani di Napoli“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​