Кристиан I фон Бух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кристиан I фон Бух (също Кристиан фон Майнц; на немски: Christian I von Buch; Christian von Mainz; * ок. 1130; † 23 август 1183 в Тускулум) е два пъти архиепископ на Майнц (1160 – 1161 и 1165 – 1183) и ерцканцлер на Свещената Римска империя от 1165 до смъртта си 1183 г. Той служи на император Фридрих I Барбароса като дипломат в Италия.

Кристиан I произлиза от благородническите графски родове фон Бух и фон Байхлинген в Тюрингия. Ландграфът на Тюрингия Лудвиг II му помага да стане катедрален пропст на Мерзебург и в Майнц.

През 1160 г. жителите на Майнц убиват техния архиепископ Арнолд фон Зеленхофен и избират Рудолф фон Церинген. Към края на октомври 1160 г. Кристиан фон Бух е избран от клериците във Франкфурт за новият архиепископ. Но император Фридрих I Барбароса не одобрява двамата кандитати и нарежда свалянето на архиепископите чрез папа Виктор IV Октавиан. На 20 юни 1161 г. е поставен Конрад I фон Вителсбах. Кристиан придружава Фридрих Барбароса през 1163 г. в неговия трети поход в Италия. През септември 1165 г. Барбароса издига в отсъствие Кристиан фон Бух за новия архиепископ на Майнц.[1] В империята това веднага е акцептирано, освен от папа Александер III.

През 1167 г. Кристиан участва в четвъртия поход в Италия, при който императорът насила иска да постави Паскалий III за папа в Рим. На 4 март 1167 г. Кристиан е помазан за свещеник и един ден след това за епископ. При Тускулум Кристиан I заедно с архиепископа на Кьолн Райналд фон Дасел побеждава папската войска на 29 май 1167 г. унищожително. След това те обсаждат Рим.

Кристиан I е преди всичко имперски политик. През 18-годишната си служба той е само два пъти за малко в своето архиепископство, първо през края на 1167 г. Кристиан I преговаря между императора и Хайнрих Лъв и през 1168 г. в Руен между английския и френския крал. Освен това той е заради схизмата и в Гърция.

Като талантлив военен командир той води битки против императорската опозиция в Горна Италия. Папа Александър III го признава. През 1183 г., по молба на папа Луций III, освобождава обсадения град Тускулум. Там той умира на 23 август 1183 г. от блатна температура и е погребан там. Папата нарежда едномесечен траур за уморелия. След като научава за смъртта му Конрад I фон Вителсбах отново претендира за архиепископството Майнц.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Acht: Christian I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 226 f.
  • Stefan Burkhardt: Mit Stab und Schwert. Bilder, Träger und Funktionen erzbischöflicher Herrschaft zur Zeit Kaiser Friedrich Barbarossas. Die Erzbistümer Köln und Mainz im Vergleich (Mittelalter-Forschungen 22), Ostfildern 2008.
  • Konrad Varrentrapp: Christian I., Erzbischof von Mainz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 168–170.
  • Никита Хониат: Histories p. 201 van Dieten

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friedemann Bedürftig: Die Staufer, Darmstadt, 2006, ISBN 3-89678-288-6, S. 38f

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]