Фридрих от Антиохия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих от Антиохия
генералвикар на Марка Анкона и на Тоскана
Palermo cattedrale Federico d'Antiochia.JPG
Сакофагът на Фридрих от Антиохия в катедралата на Палермо
Лични данни
Роден
1220 г.
Починал
1256 г. (36 г.)
Погребан в катедралата на Палермо
Семейство
Династия Хоенщауфен
Баща Фридрих II
Брак Маргерита ди Поли
Потомци Конрад (Корадо) от Антиохия, Мария от Антиохия, Филипа от Антиохия
Фридрих от Антиохия в Общомедия

Фридрих от Антиохия (на немски: Friedrich von Antiochia; на италиански: Federico di Antiochia; * между 1220 и 1225, † 1256 във Фоджа) от род Хоенщауфен е извънбрачен син на римско-немския император и крал на Сицилия Фридрих II. Майка му е роднина с княжеската фамилия от Княжество Антиохия.

През 1244 г. Фридрих става генералвикар на Марка Анкона и през 1245 г. на Тоскана. През 1247 г. той получава графството Алба (Албе), което е принадлежало на тъста му. През януари 1248 г. Фридрих изгонва папската партия (Гвелфите) от Флоренция, където императорската партия (Гибелини) го номинира за подестà на града. След смъртта на император Фридрих II през декември 1250 г. се прекъсва господството на Хоенщауфените в цяла Тоскана.

Фридрих помага след това на полубрат си Манфред в управлението на Сицилия и имперска Италия до пристигането на техния полубрат, крал Конрад IV, от когото той получава през 1252 г. графството Челано. След смъртта на Конрад през 1254 г. той не иска да предаде Сицилия на папа Инокентий IV и той му я взема. До смъртта си през 1256 г. Фридрих е лоялен към брат си Манфред, владетелят на Сицилия.

Фридрих от Антиохия е погребан в катедралата на Палермо.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих се жени през 1239 г. за Маргерита ди Поли, дъщеря на сенатор от Рим. Те имат три деца:

  • Конрад (Корадо) от Антиохия († сл. 1301), граф на Алба, Челано и Лорето Апрутино|Лорето
  • Мария (Маргарета, Маргерита) от Антиохия, омъжена за Бернабо Маласпина
  • Филипа от Антиохия († 1273 като затворничка), ∞ 1258 за Манфредо II маркезе Малета (1232 – 1310)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernst Voltmer: Federico d'Antiochia. In: Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 45 (Farinacci–Fedrigo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1995, S. 663–668.
  • Hans Martin Schaller: Friedrich von Antiochien. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 489 f
  • Christian Sperle: König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae. Peter Lang, Frankfurt am Main u. a. 2001, ISBN 3-631-37457-7 (Europäische Hochschulschriften. Reihe 3: Geschichte und ihre Hilfswissenschaften 894), (Zugleich: Passau, Univ., Diss., 1999).
  • Wolfgang Stürner: Friedrich II. Sonderausgabe. Primusverlag, Darmstadt 2009, ISBN 978-3-89678-664-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]