Конрад (Урзлинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конрад
херцог на Сполето
Роден
Починал
1202 г. (52 г.)
Семейство
Деца Райналд
Конрад II (Урслинген)
Хайнрих

Конрад фон Урзлинген (на немски: Konrad von Urslingen; на латински: Cunradus Suevus dux Spoletinus; на италиански: Corrado di Urslingen; * ок. 1150; † 1202) от швабския знатен род Урслинген/Урзлинген, е херцог на Сполето (1183 – 1190 и 1195 – 1198), граф на Асизи (1177), викар в Кралство Сицилия (1195).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фамилията му произлиза от Урслинген/Урзлинген (днес част от Дитинген при Ротвайл в днешен Баден-Вюртемберг). Той е син на фон Урзлинген и внук на Свигер фон Урзлинген († сл. 1137). Сестра му Ютта фон Урзлинген († сл. 1219) е омъжена за Енгелхард II фон Вайнсберг († ок. 1213).

Императрица Констанца дава преди заминаването ѝ за Сицилия синът си Фридрих под закрилата на херцогинята на Сполето. От Liber ad honorem Augusti на Петрус де Еболи (между 1194 и 1197). Берн, Burgerbibliothek, Codex 120. II, fol. 138r.

Скоро след като император Фридрих I Барбароса в началото на 70-те години на 12 век получил от Велф VI правата да управлява херцогството Сполето, Конрад фон Урслинген отива като под-легат в Средна Италия. През 1176/1177 г. той става херцог. От самото начало Конрад има добра връзка с наследника на трона крал Хайнрих VI, също с Констанс Сицилианска, съпругата на Хайнрих. По-късната императрица е гостувала още през 1185 г. във Фолиньо, където живеел херцога, допреди януари 1186 г., когато отишла да се омъжи за Хайнрих VI в Милано.

През 1186/1187 г. Конрад помага с войска на краля в Средна Италия. Между 1191 и 1194 г. той поддържа императора и императрицата при техните наследствени искания за Кралство Сицилия. През 1194 г. император Хайнрих VI завладява Сицилия и през 1195 г. Конрад става regni Siciliae vicarius, заместник на императора при неговото отсъствие. Освен това той получава херцогството като наследствено дарение.

Съпругата му, чието име не е известно, получва в началото на 1195 г. правото да се грижи за императорския син Фридрих. След завръщането на император Хайнрих VI в Средна Италия през есента на 1196 г. Конрад е в императорския двор и придружава Хайнрих VI до остров Сицилия. Той е от малкото личности, които са на смъртното легло на Хайнрих VI. След смъртта на императора от 1198 г. папа Инокентий III не признава Конрад в херцогството му. Филип Швабски, братът и наследникът на Хайнрих VI, признава обаче Конрад.

След Конрад херцози на Сполето стават синовете му Конрад, Хайнрих и Райналд.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Конрад фон Урзлинген има пет деца:[1][2]

  • Конрад II († пр. 1251), херцог на Сполето (1198/1205), баща на Конрад Гуискард († 1279), херцог на Сполето (1227/1267), женен за принцеса Агнес фон Тек († 1261)
  • дъщеря, омъжена за фон Айхщетен
  • Хайнрих († пр. 1217), херцог на Сполето (1205)
  • Райналд I († пр. 3 декември 1253), херцог на Сполето (1223 – 1230), императорски легат в Италия (1225)
  • Бертхолд I фон Урзлинген († 24 юни 1251), императорски викар (1226)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Klaus Schubring: Die Herzoge von Urslingen. Studien zu ihrer Besitz-, Sozial-und Familiengeschichte mit Regesten (= Veröffentlichungen der Kommission für Geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Reihe B: Forschungen. Bd. 67). Kohlhammer, Stuttgart 1974, ISBN 3-17-258081-4 (Zugleich: Tübingen, Universität, Dissertation, 1970).
  • Peter Csendes: Heinrich VI. Primus-Verlag, Darmstadt 1993, ISBN 3-89678-023-9.
  • Hartmut Jericke: Philipp von Schwaben, Konstanze und die beabsichtigte Krönung Friedrichs II. zum römisch-deutschen König. In: Historisches Jahrbuch. Bd. 128, 2008, S. 115 – 135, S. 118f.
  • Gerhard Baaken, CORRADO di Urslingen, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 29, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1983. Посетен на 26 април 2015.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 80.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 80.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 274.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Konrad, Duke of Spoleto, Count of Assisi, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Konrad Herzog v. Spoleto, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]