Леополд II (Тоскана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леополд II, велик херцог на Тоскана
Леополд II, велик херцог на Тоскана, 1828

Леополд II (на немски: Leopold II, на италиански: Leopoldo II Giovanni Giuseppe Francesco Ferdinando Carlo d'Asburgo-Lorena, * 3 октомври 1797 в Палацо Пити Флоренция, † 29 януари 1870 в Рим) от фамилията Хабсбург-Лотаринги е велик херцог на Великото херцогство Тоскана (1824–1859) и ерцхерцог на Австрия.

Той е вторият син на велик херцог Фердинанд III (1769–1824) и първата му съпруга принцеса Луиза Мария от Неапол-Сицилия (1773−1802). Внук е на император Леополд I. През март 1799 г. войската на революционна Франция марширува в Тоскана и великата херцогска фамилия емигрира във Виена, Залцбург и Вюрцбург. След падането на Наполеон през 1814 г. той се връща 17-годишен обратно в Тоскана. От 1817 г. той е женен за принцеса Мария Анна Саксонска и на 18 юни 1824 г. последва умрелия си баща в управлението. След смъртта на първата му съпруга Мария Анна, той се жени на 7 юни 1833 г. за принцеса Мария Антония от Неапол-Сицилия.

Революциите от 1847/1848 г. през Рисорджиментото го карат да издаде конституция на 15 февруари 1848 г. През април 1859 г. е задължен да се включи във войната на Кралство Сардиния-Пиемонт против Австрия. Понеже Леополд II се е задължил към Австрия за неутралитет, той напуска Тоскана с фамилията си на 27 април и се отказва от трона на 21 юли 1859 г. в полза на син си Фердинанд IV от втория му брак. Тоскана след народно решение се присъединява през 1860 г. към Кралство Сардиния и така свършва владичеството на фамилията Хабсбург-Лотарингия-Тоскана.

През 1859 бг. фамилията му се настанява в дворец Шлакенверт при Карлсбад. През 1860 г. Леополд II чрез наддаване получава бохемския дворец Брандайз, където се оттегля. Населението го избира за кмет на Шлакенверт и подновява града.

След като политическата ситуация в Италия малко се успокоява, той пътува със съпругата си през ноември 1869 г. на поклонение в Рим, където умира през ноща към 29 януари 1870 г. Погребан е в Тосканската гробница във Виена, част от императорската Капуцинска гробница.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

1. му съпруга Мария Анна Саксонска
2. му съпруга Мария Антония от Неапол-Сицилия

От първия брак с Мария Анна Саксонска (1799–1832), дъщеря на принц Максимилиан Саксонски (1759–1838)

От втория му брак с Мария Антония от Неапол-Сицилия (1814–1898), дъщеря на крал Франц I от двете Сицилии (1777–1830)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Pesendorfer: Il governo di famiglia in Toscana. Le memorie del granduca Leopoldo II. di Lorena (1824–1859). Sansoni, Florenz 1987. (Libro Toscano, 1987)
  • Stefano Vitali: Fra Toscana e Boemia. Le carte di Ferdinando III e di Leopoldo II nell’Archivio centrale di Stato di Praga. Ministero per i beni e le attività culturali, Ufficio centrale per i beni archivistici, Rom 1999. (Pubblicazioni degli archivi di stato. Strumenti, 137)
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold II. (Großherzog von Toscana). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 442–444 (Digitalisat).
  • Richard Blaas: Leopold II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 298 f. (Digitalisat).
  • Franz Pesendorfer: Zwischen Trikolore und Doppeladler. Leopold II., Großherzog von Toskana, 1824–1859. Österreichischer Bundesverlag, Wien 1987.
  • Marielisa Rossi: Bibliofilia, bibliografia e biblioteconomia alla corte dei Granduchi di Toscana Ferdinando III e Leopoldo II. Itinerari esplorativi fra cataloghi e documenti della Biblioteca Palatina lorenese. 2. Auflage, Manziana, Rom 1996. (Pubblicazioni. Ser. 1, Studi e testi, Band 2)
  • Filiberto Amoroso: Il granduca Placido e la sua „Toscanina“. Vita, morte e qualche miracolo di Leopoldo II di Lorena detto „Canapone“. Arnaud, Florenz 1991. (Politica e storia, Band 11)
  • Giacomo Martina: Pio IX e Leopoldo II. Pontifica Univ. Gregoriana, Rom 1967. (Miscellanea historiae pontificiae, Band 28)
  • Bernd Braun: Das Ende der Regionalmonarchien in Italien. Abdankungen im Zuge des Risorgimento. Susan Richter, Dirk Dirbach: Thronverzicht. Die Abdankung in Monarchien vom Mittelalter bis in die Neuzeit. Böhlau Verlag, Köln, Weimar, Wien 2010, S. 251–266, S. 254–257

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]