Йохан Салватор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Салватор
австрийски аристократ

Роден
Починал
около 12 юли 1890 г. (37 г.)
(?) нос Трес Пунтас, край Аржентина
Семейство
Род Хабсбург-Лотаринги
Баща Леополд II (Тоскана)
Братя/сестри Фердинанд IV
Августа Фердинанда Австрийска
Йохан Салватор в Общомедия

Йохан Салватор (на немски: Johann Salvator; на италиански: Giovanni Salvatore) е австрийски ерцхерцог и офицер, кандидат за княз на България в периода между абдикацията на Александър Батенберг през 1886 и избирането на Фердинанд Сакскобургготски през 1887 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йохан Салватор е син на тосканския херцог Леополд II и Мария Антония (дъщеря на сицилийския крал Франц I). Принуден е да напусне родната си Флоренция в ранна възраст поради анексирането на Тосканското херцогство от Пиемонт през 1861 година. Заедно със семейството си се премества да живее в двора на австрийския император във Виена.

Още 12-годишен, през 1865 година е назначен за младши офицер в австрийската армия. За по-малко от 10 години е издигнат до чин подполковник. През 1878 г. взема участие в окупирането на Босна и Херцеговина като генерал-майор и командир на пехотна бригада.[1]

След избухването на „Българската криза“ през 1886 г. ерцхерцог Йохан Салватор е един от претендентите за българската корона. Тези му претенции водят до влошаване на отношенията му с австро-унгарското правителство и царствените му роднини, вече обтегнати заради критиките на Салватор към армейското ръководство и политиката на външния министър Густав Калноки. До окончателен разрив с император Франц Йосиф се стига заради любовна връзка на Салватор с балетистка.[1]

През 1887 г. Салватор се оттегля от армията, а две години по-късно емигрира в Швейцария, отказва се от титлата си и приема името Йохан Орт (на немски: Orth, по названието на замъка си в Горна Австрия).[1] Изчезва безследно през 1890 при плаване към Валпараисо. Смъртта му е потвърдена официално 21 години по-късно, въпреки слуховете, че е инсценирал корабокрушението.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Wiesflecker, Peter, Orth, Johann. В: Neue Deutsche Biographie 19 (1999), с. 599-600. Посетен на 08.07.2015.