Графство Ено

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Графство Хенегау)
Направо към: навигация, търсене
Графство Ено/Хенегау

Comté de Hainaut
1071-1794

Blason fr Hainaut ancien.svg
Hainaut Modern Arms.svg
Карта
Графството Ено през 1250 г.
Графство
Период 1071-1794
Столица Монс, Белгия
Управление Граф
Династия Регинариди
Вителсбахи Хабсбурги

Графството Ено или Графство Хенегау (на латински: Hannonia, на нидерландски: Henegouw, Henegouwen, на немски: Grafschaft Hennegau, на френски: le Hainaut, наречено на рекичката Ен, Haine) е историческа територия в днешните Белгия и Франция.

Ено е бил франкски гау. Територията принадлежала през римско време към Silva carbonaria (Въглещна гора) и бил родина на нервиите.

Графство Ено се създава от сливането на три територии:

През 1051 г. умира граф Херман от Берген. Неговата вдовица Рихилда донася трите графства на своя втори съпруг, граф Балдуин VI от Фландрия († 1070), когото наричат в Хенегау Балдуин I. През 1071 г. Рихилда се опитва да продаде графствата и алодите си след загубата на битката при Касел във Фландрия на германския крал Хайнрих IV. Купува ги епископ Теодвин от Лютих и ги дава на херцога на Долна Лотарингия.

Балдуин V от Хенегау обидинява през 1191 г. графство Ено за втори път с Фландрия (и Намюр) чрез женитбата си с Маргарита I Елзаска. Тяхният син Балдуин VI (IX от Фландрия) става през 1204 г. латински император на Константинопол; неговото наследство попада първо на най-голямата му дъщеря, [Йохана от Фландрия], през 1244 г. на нейната сестра Маргарета II от Фландрия. След 1246 г. започва Флемската наследствена война между децата от двата брака на Маргарета II от Фландрия.

Маргарет I Холандска става втората съпруга на император Лудвиг IV и графството Хенегау заедно с Холандия и Зеландия отива през 1345 г. към Вителсбахите. През 1433 г. Якоба Баварска отстъпва наследството си на Филип III Добрия от Бургундия, бащата на Шарл Дръзки и така Ено с бургунското наследство чрез женитбата на Мария Бургундска за Максимилиан I Австрийски отива през 1477 г. на Хабсбургите, при които остава до 1713 г.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]