Филип III Добрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Филип III (Бургундия))
Jump to navigation Jump to search
Филип ІІІ Добрия
херцог на Бургундия
Philipp the Good - Van der Weyden.jpg
Лични данни
Роден
Починал
15 юни 1467 г. (70 г.)
Предшественик Жан Безстрашни
Наследник Шарл Смели

Отличия
Семейство
Династия Бургундска линия на династията Валоа
Баща Жан Безстрашни
Майка Маргарета Баварска
Бракове Мишел
Бона Артоа
Изабела Португалска
Потомци Шарл Смели
Герб Coat of Arms of the Duke of Burgundy since 1430.svg
Филип ІІІ Добрия в Общомедия
Владетелската територия на Филип Добрия 1419 – 1467

Филип III Добрия (на нидерландски: Filips de Goede, на френски: Philippe le Bon; * 31 юли 1396 в Дижон; † 15 юли 1467 в Брюге) е херцог на Бургундия от бургундската странична линия на династията Валоа, син на херцог Жан Безстрашни (Jean sans peur) и Маргарета Баварска.

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Филип расте преди всичко в Женева. През 1405 г. той получава първата си титла от баща си граф на Шароле като Апанаж.

През 1419 г. Филип става херцог на Бургундия и граф на Фландрия, Артоа и пфалцграф на Бургундия, когато баща му е убит от хората на дофина (Гражданска война между арманяки и бургиньони, Armagnacs и Bourguignons).

Съюз с Англия[редактиране | редактиране на кода]

Филип Добрия става херцог на Бургундия, след убийството на неговия баща през 1419 година. За това убийство, той обвинява дофина Шарл (бъдещият Шарл VІІ).

През 1420 година Филип сключва съюз с Хенри V, крал на Англия. През 1423 година съюзът е скрепен с брак между сестрата на Филип, Ана и Джон, херцог Бедфорд, регент на малолетния крал Хенри VI. С Договора от Троа през 1420 година, подписан от Шарл VI и Изабела Баварска се обявява, че Хенри V наследява френския престол след смъртта на Шарл VI Безумния, а Филип става негов наместник във Франция.

През 1430 година бургундските войски залавят в Компиен Жана д'Арк и я предават на англичаните, които я обвиняват в ерес, съдят я и я изгарят на клада.

Съюзът на Филип с англичаните е прекратен през 1435 година, след като по договора в Арас, Филип признава Шарл VII за крал на Франция. Този договор е нарушен в 1439 година, а през 1440 година Филип поддържа въстанието на френските благородници ( Прагерия) и дава убежище на метежния дофин Луи (бъдещият Луи ХІ).

Покупка на херцогство Люксембург[редактиране | редактиране на кода]

На 14 март 1427 г. херцог Филип, след убийството на Йохан III Холандски на 6 януари 1425 г купува вдовишката собственост на Елизабет от Гьорлиц. Тя остава херцогиня на Люксембург.

Елизабет живее разточително и подготвя през октомври 1436 г. сватбата си с благородника Роберт Армоаз, което води до конфликт с Филип Добрия. През 1441 г. тя иска да продаде правата си на херцогство Люксембург на архиепископа на Трир, Якоб фон Зирк.

Филип Добрия дава на Елизабет от Гьорлиц доживотна рента, нахлува с войската си през 1443 г. в Люксембург и поема управлението там.

Елизабет от Гьорлиц умира на 3 август 1451 г. в Трир като последна самостоятелна управителка на херцогство Люксембург. С нейната смърт херцогството Люксембург става официално част на херцогство Бургундия.

През последните си години Филип оставя управлението на амбициозния си син Шарл Смели (Charles le Téméraire).

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: През 1409 г. с Мишел, дъщеря на френския крал Шарл VI. Умряла през 1422 г.

2-ри брак: През 1424 г. за Бона Артоа, дъщеря на граф Филип д’Артоа. Тя е вдовицата на неговия чичо граф Филип II от Бургундия-Невер († 1415).

3-ти брак: На 10 януари 1430 г. за Изабела Португалска, с която има желания наследник:

Филип има три законни и девет незаконни деца. Неговият единствен законен оживял син е Карл Смели.

Орден на Златото руно[редактиране | редактиране на кода]

Орденът на Златото руно е създаден от Филип III Добрия на 10 януари 1430 година по случай брака му с принцеса Изабела Португалска, в качеството на светски орден, желаещ да обедини най-добрите рицари от числото на неговите союзници и васали. На церемонията на основаването на ордена в Брюге рицари стават 24 аристократи; самия херцог става Велик магистър.

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bonenfant, Paul, Philippe le Bon. Sa politique, son action, Études présentées par A.M. Bonenfant-Feytmans, (Bibliothèque du Moyen âge, 9) Brüssel 1996.
  • Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle: notices bio-bibliographiques. Hg. von Raphael de Smedt. (Kieler Werkstücke, D 3), 2., verbesserte Auflage, Frankfurt 2000 (ISBN 3-631-36017-7), S. 1f.
  • Vaughan, Richard, Philip the Good. The apogee of Burgundy. London 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]