Маргарита Бургундска (1393-1442)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарита Бургундска
дофина на Франция
графиня на Ричмънд
Margaret of Burgundy (1441).png
Лични данни
Други титли херцогиня Гиенска
Родена 1393
Починала 1442
Семейство
Бракове Луи Гиенски
Артур Ричмонд
Баща Жан Безстрашни
Майка Маргарита Баварска
Герб Armes bourgogne Richemond.png
Маргарита Бургундска в Общомедия

Маргарита Бургундска (на френски: Marguerite de Bourgogne), известена също като Маргарита Неверска (на френски: Marguerite de Nevers; декември 1393 – 2 февруари 1441 / 1442, Париж, Кралство Франция) – най-голяма дъщеря на херцога на Бургундия Жан Безстрашни; през първия брак – дофина на Франция, през втория – графиня на Ричмънд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дядото – херцог Филип Смели

Маргарита Бургундия е родена през декември 1393 г. в семейството на Жан Безстрашни, в този момент граф Невер, и неговата съпруга Маргарита Баварска, и е най-възрастната дъщеря и голямото дете от осем деца двойката[1]. По баща Маргарита е правнучка на френския крал Жан II чрез най-малкия си син Филип, херцог на Бургундия; майката – правнучка на император на Свещената Римска империя на Лудвиг IV, чрез неговия син на Албрехт, херцог на Бавария.

Маргарита, получила добро образование[2], и нейните четири сестри съвременниците смятат, „обикновени, като сови[3], които са израснали в „топла семейна атмосфера“ в херцогската резиденция, разположена в Бургундия; всички те са близки с тяхната баба по баща – графиня Маргарита Фландърска[4].

Първият брак[редактиране | редактиране на кода]

дофин Луи Гиенски
първият съпруг

Дядото на Маргарита е близък поддръжник на Франция и с всички сили се мъчи да омъжи момичето за френския дофин, като гаранция, че именно неговата внучка ще стане следващата кралица на Франция[5]. Затова след смъртта на дофина Шарл през 1401 г. в резултат на войната арманякиге и бургунците, дядото на Маргарита и майката на покойния дофин кралица Изабела Баварска инициират нов съюз: през март 1403 г., в Париж е постигнато споразумение за брак на Маргарита с другия син на Изабела – новият дофин Луи; на 5 май същата година е подписан брачен договор[6]. Двойната сватба се става на 30 август 1404 г. в Париж,[7]: братът на Маргарита Филип Добрия се жени за сестрата на дофина Мишел Френска[8]. По-рано, през юли 1402 г., по споразумение между кралицата и херцог Филип Смели, на Маргарита е призната титлата херцогиня на Гиена[6]. Скоро след сватбата умира дядото на Маргарита и новият херцог на Бургундия става нейния баща[7].

Кристина Пизанска подарява книгата си Маргарита

Френско-италианска писателка Кристина Пизанска през 1405 г., посвещава на младата дофина книгата си Le Livre des trois vertus à l ' enseignement des dames[9], в която описва това, което трябва да знае дофината и как да се държи; ръкописът, вероятно, е поръчан от бащата на дофината[10].

До достигане на полова зрялост на дофина Луи и принц Филип, по желание на краля, Маргарита расте и се възпитава заедно с принцеса Мишел в двора в Париж под надзора на кралица Изабела[6]. Бракът не е консумиран чак до юни 1409 г., след което Маргарита,/както съобщава придворен юрист и историк Жан II Жовенел дьо Урсин/ се присъединява към угасващия двор на своята свекърва[7]. Малко след това, Маргарита се превръща в пешка в борбата на две противопоставящи се фракции – арманяки и бургунди, които искат да управляват съпруга и. Бракът с Луи, умрял през 1415 г., остава бездетен[10] и не е щастлив: дофинът не обича жена си и не иска да я вижда; тя смирено и търпеливо понася всички унижения от негова страна, и едва на смъртното си легло дофинът се разкайва за своето жестоко отношение към съпругата[11]. След смъртта на съпруга си, Маргарита се оказа всъщност сама при френския двор и с мъка е спасена от роднините си от превзетия през 1413 г. от арманяките Париж.

Маргарита се връща в Бургундия, където живее няколко години със своята майка и несемейните си сестри Ана и Агнес. Овдовяла, Маргарита иска да върне зестрата си, но това става едва през 1425 г.[12].

През 1419 г. е убит бащата на принцесата, а Бургундското херцогство преминава в ръцете на нейния брат Филип[4]. Убийството на херцог Жан по време на преговорите дискредитира арманяките и новия дофин, което довежда до открито преминаване на бургундците на страната на английския крал и допринася за сключване на Договор от Троа (1420).

Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

вторият съпруг Артур Ричмонд

Свекърът на Маргарита, крал Шарл VI умира през 1422 г., и англичаните окупират част от Франция, от името на малолетния му внук – английският крал Хенри VI, който става наследник на дядо си в съответствие с договор в Троа от 1420 г.; в същото време деверът на Маргарита Карл Валоа обявява себе си за крал Шарл VII.

В началото 1423 г. херцог Филип влиза в съюз с херцога на Бретон Жан VI Мъдри и регента на Англия, херцог Бедфорд. За укрепване на този съюз, Филип се съгласява да даде за жени на Бедфорд и Артур Бретонски, по-малкия брат на херцога на Бретон, съответно сестрите си Ана и Маргарита[13].

Маргарита се оказва далеч не са във възторг от перспективата отново да се омъжи, а тя с всички сили се опитва да забави или попречи на този брак, оплаквайки се на брат си за това, че Артур е все още затворен от британците и че всички нейни сестри са омъжени за херцози, докато Артур нос само титлата граф на Ричмънд. Като бивша дофина на Франция, която все още има право да ползва титлата херцогиня на Гиена, тя твърди, че графът е много по-ниско в йерархията. Въпреки това, Филип не взема под внимание аргументите на сестра и 14 април 1423 г. при липса на съгласие от Маргарита в Амиен сключва брачен договор с бъдещия и съпруг. Едно от условията, определени в договора е, че Маргарита ще наследи Бургундското херцогство в случай, че брат и Филип умре бездетен. Вече след сключване на договора, Филип изпраща на сестра си своя доверен слуга Рение По, който е трябвало да обясни на Маргарита, защо толкова е необходим този брак. Освен това, По съобщава на принцесата, че на Артур по заповед на регента е присъдена титлата херцог на Тур, а самият той притежава мъжество, приятен външен вид и благородни лични качества[14]. От името на Филип, също така казва на Маргарита, че все още е доста млада вдовица, тя трябва да се омъжи и да роди деца в близко бъдеще, още повече, че самият Филип в този момент е бездетен вдовец. В края на краищата, Маргарита отстъпва, и бракът е сключен на 10 октомври 1423 г.[13]. Седем дни по-рано в Дижон Маргарита парафира последната версия на брачния договор[15].

Артур скоро е става много влиятелен човек при кралския двор в Париж и винаги работи в полза на Бургундия, особено по време на брака му с Маргарита. Бургундия и Бретон окончателно преминават на другата страна, присъединявайки се към Шарл VII в борбата му срещу англичаните. Маргарита се оказва вярна съпруга и защитава съпруга си, когато той се скарва с Шарл VII; тя също е осъществява управлението, докато той е на бойното поле. Когато французите си възвръщат контрола над града през 1436 г., Маргарита, заедно със своя съпруг, назначен на длъжност конетабъл на Фанция, участва в тържественото влизане в града, на 23 ноември. От този момент и до смъртта си Маргарита, играе важна роля в политическия живот на френското кралство, но сама с политика не се занимава[16]. В Париж Маргарита се установява в двореца „Пор-Епи“, една от резиденциите на херцога на Орлеан. В това време тя е отдава голямо внимание на благотворителна дейност – поддържа парижките църкви, манастири, братства и болници[17].

Маргарита умира бездетна в Париж на 2 февруари 1441[18] или 1442[19][16] година. В завещанието си, копие от което е запазено в архивите на Нант, тя иска сърцето и да се погребе в манастира „Нотр Дам-де Лиес“ в Пикардия, но нейният съпруг-вдовец, и нейният брат са твърде заети, за да изпълнят последната воля на принцесата, и Маргарита е погребана в манастира на кармелитките в Париж[[20]. Артур се жени отново в рамките на една година; но и двамата му следващи бракове се оказват бездетни[4].

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. – Boydell Press, 2002. – Т. 1. – P. 91 – 92. – 280 p. – ISBN 085115915X, 9780851159157.
  2. Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. – Boydell Press, 2002. – Т. 1. – P. 91 – 92. – 280 p. – ISBN 085115915X, 9780851159157.
  3. “Gilbert, Anne-Cécile. Marguerite de Bourgogne, duchesse de Guyenne, puis comtesse de Richemont, une femme d’influence? // Femmes de pouvoir, femmes politiques durant les derniers siècles du Moyen Âge et au cours de la première Renaissance: [фр.] / Réd.: Eric Bousmar, Jonathan Dumont, Alain Marchandisse, Bertrand Schnerb. – Bruxelles: Éditions De Boeck Université, 2012. – P. 457 – 475. – ISBN 978-2-8041-6553-6.
  4. а б в Morewedge, 1975, pp. 97 – 98, 114 – 115
  5. Vaughan (т. 1), 2002, pp. 91 – 92
  6. а б в Gilbert, 2012, p. 459
  7. а б в Vaughan (т. 2), 2002, p. 246
  8. Adams, 2010, pp. 17 – 18
  9. Gilbert, 2012, pp. 459 – 460
  10. а б Labarge, 1997, p. 41
  11. Gilbert, 2012, p. 463
  12. Gilbert, 2012, p. 465
  13. а б Vaughan (т. 3), 2002, p. 10
  14. Gilbert, 2012, pp. 466 – 467
  15. Gilbert, 2012, p. 468
  16. а б Gilbert, 2012, p. 472
  17. Gilbert, 2012, p. 473
  18. Fillon, 1846, p. 79
  19. Lelong, 1775, p. 122
  20. Gilbert, 2012, p. 457
  • Семенов, И. С. „Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных.“ Генеалогический справочник
  • Adams, Tracy. „The Life and Afterlife of Isabeau of Bavaria“=Johns Hopkins University Press,2010|том 386|pages-17—18
  • Fillon, Benjamin. „Recherches historiques et archéologiques sur Fontenay“, стр.550
  • Gilbert, Anne-Cécile. „Marguerite de Bourgogne, duchesse de Guyenne, puis comtesse de Richemont, une femme d’influence?,Femmes de pouvoir, femmes politiques durant les derniers siècles du Moyen Âge et au cours de la première“
  • Jacques Lelong-Bibliothèque historique de la France, том=4,1775, стр-825
  • Labarge, Margaret Wade. A Medieval Miscellany
  • Morewedge, Rosmarie Thee. „Morewedge, Rosmarie Thee-The Role of Woman in the Middle Ages“, p. 97 – 98, 114 – 115
  • Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State, издателство=Boydell Press,2002, том=1, p.91 – 92
  • Vaughan, Richard. John the Fearless: The Growth of Burgundian Power, Boydell Press,2002, том=2|allpages-324|p.246
  • Vaughan, Richard. „Philip the Good: The Apogee of Burgundy, издателство“, Boydell Press,2002, том=3, pages-456, p.10