Палацо Монтечиторио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палацо Монтечиторио
Palazzo Montecitorio
SolareObelisk cropped.jpg
Притежание на Людовизи
Архитект Джовани Берини
Карло Фонтана
Поръчка Людовико Людовизи
Започнат 17 век
Завършен 17 век
Координати 41°54′05.04″ с. ш. 12°28′42.96″ и. д. / 41.9014° с. ш. 12.4786° и. д.
Държава Италия
Град Рим
Улица Пиаца ди Монтечиторио
Палацо Монтечиторио в Общомедия

Палацо Монтечиторио е бароков дворец на римския род Людовизи, в който заседава Долната камара на италианския парламент по времето на Мусолини. Дворецът се намира срещу римския площад Пиаца ди Монтечиторио.

Дворецът може да служи за пример за сдържан „интернационален барок“. В началото го строи италианският скулптор и архитект Джовани Бернини за кардинал Людовико Людовизи, племенник на папа Григорий XV. След смъртта на папата строителните работи са преустановени до понтификата на Инокентий XII, който наема Карло Фонтана да довърши двореца за настаняването на папската курия в него.

През 18 век бившият палацо Людовизи е резиденция на папския наместник в Рим. През 1789 година пред двореца е поставен знаменитият обелиск, остатък от гигантски слънчев часовник на император Октавиан Август.

По-късно, в началото на 20 век, когато дворецът е предаден за ползване на италианския парламент, се осъществява кардинална премебелировка на вътрешните помещения, осъществена в модерен стил под ръководството на архитект Ернесто Базили.

Източници[редактиране | редактиране на кода]