Септа Юлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Rmn-social-header-1-.svg
Saepta Iulia
Септа Юлия в макета на античен Рим на Джизмонди
Септа Юлия в макета на античен Рим на Джизмонди
Местоположение Марсово поле, Регион IX Циркус Фламиниус
Построенo през 26 г. пр.н.е.
Построенo от/за Марк Агрипа
Вид на зданието
Свързани статии

Roma Plan.jpg

Blue pog.svg
Септа Юлия

Септа Юлия (на латински: Saepta Iulia) е обществена сграда построена през 1 век пр.н.е. и свързана с провеждането на избори в античен Рим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално пространството на септата вероятно е било част от Вила Публика и е представлявало мястото, където са събирали да гласуват трибутните комиции.[1] Капацитетът му от ранни републикански времена е позволявал да се събират около 70000 гласуващи, които били разделени на 35 триби. Всяка триба от своя страна била физически отделена от другите посредством заграждения наричани на латински saepta, от където произлиза и името на сградата. Друго популярно наименование било ovile или ovilia, защото наподобявала кошара за овце.[1][2]

През 54 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар замисля преустройване на септата, вероятно за да остави своя отпечатък върху Марсово поле в пряко съревнование с Помпей и наскоро изградения от него театър.[3] Според писмо написано от Цицерон до приятеля му Атик е планирано сградата да бъде изградена от мрамор и да има портик с дължина от една миля.[4] Самата архитектурна форма на квадропортика, каквато е била предвидена да се използва, е популяризирана от Цезар.

Строителството на септата не е завършено до смъртта на диктатора. След убийството му проекта е финансиран като подарък за гражданите на Рим от Марк Емилий Лепид, който е негов привърженик и впоследствие се съюзява с Октавиан, но той също не успява да завърши започнатото.[3] Марк Випсаний Агрипа последен се натоварва и успешно довежда до край изграждането на мащабната сграда. Септа Юлия е официално открита през 26 г. пр.н.е. и е кръстена така в чест на Август и Юлиевия род.

Сградата изпълнява най-разнообразни функции в продължение на десетилетия, но през 80 г. голям пожар разразил се на Марсово поле поврежда тежко. Популярността и местоположението на сграда вероятно стават причина тя да бъде бързо възстановена от император Домициан.[5] Няколко десетилетия по-късно нова реставрация е извършена от Адриан. Сградата e изобразена на северовият мраморен план на Рим и се споменава през 3-4 век, но не и през Средновековието.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално основното предназначение на сградата било да осигури просторно място, където да се подават гласовете при избори. В допълнение към нея, от южната ѝ страна, Агрипа започнал строеж на т.нар. Дирибиторий, в който да се извършвало преброяването на подадените гласове.

Изградената по време когато републиканската форма на управление е заменена с тази на принципата, с течение на времето Септа Юлия все по-рядко била използвана по първоначалното си предназначение като място за провеждане на избори. Големият размер и възможността временните прегради използвани по време на гласуване да бъдат премахвани позволило сградата да бъде използвана и като арена. През 12 г. пр.н.е. Август почел починалия Агрипа с провеждането на погребални игри включващи гладиаторски битки в септата, а десетина години по-късно направил същото по случай освещаването на Храма на Марс Отмъстител.[1] През 9 г. завърналият се с победа от Панония и Илирия Тиберий е посрещнат от императора и заведен в септата, където в присъствието на консулите и сенаторите е представен на събралите се граждани от специално изградена за целта трибуна.[6]

Калигула използвал септата за гладиаторски битки, при които участвали двойки от най-добрите боксьори на Африка и Кампания. Същото правил и Клавдий по-време на ежегодните чествания на годишнината от обявяването му за император, а Нерон провеждал гимнастически състезания в гръцки стил[1] По времето на Домициан сградата е популярно място за срещи и базар .[5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Септа Юлия заема пространство разположено на изток от Пантеона и Термите на Агрипа, където могат да се видят останките от на една от стените й, на запад от храма на Изида и Серапис и на север от Дирибитория.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В завършения си вид Септа Юлия има обща дължина по периметъра си от половината на това, което Цезар първоначално е планирал.[7] Въпреки това със своите размери от 310 на 120 метра и разгърната площ от 37000 квадратни метра сграда оставала една от най-впечатляващите. Според Дион Касий портици са обхващали и четирите страни на септата. Съобразно някои други данни се твърди, че това важи само за западната и източната страна, докато южната е долепена към Дирибитория чрез широк коридор без колони, а северната има преддверие отделено от вътрешността посредством стена с осем входа, от които гласоподавателите са влизали в сградата.[7] Сградата е била богато украсена с произведения на изкуството изложени предимно в нейните портици, сред по-известните от който са статуи на Пан с Олимп и Хирон с Ахил от неизвестни скулптури, но толкова значими, че според Плиний Стари охраняващите ги са носили отговорността с цената на живота си.[8][9]

Портик на Аргонавтите[редактиране | редактиране на кода]

Портикът на Аргонавтите е обхващал западната страна на септата и е имал дължина от 310 метра. Името си той дължи на картина изобразяваща мита за Язон и аргонавтите поставена там от Агрипа. Сведенията от Епиграмите на поета Марциал говорят, че портикът е бил възстановен бързо след пожара от 80 г. и е бил предпочитано място за разходки и пазаруване на луксозни стоки. От останките запазени до Пантеона се вижда, че в изграждането на западната стена на портика е бил използваn бетон облицован с тухли покрити на свой ред с мрамор, в която на равномерни интервали са разположени правоъгълни ниши вероятно декорирани със статуи.[7]

Портик на Мелеагър[редактиране | редактиране на кода]

От източната страна на Септа Юлия е бил Портикът на Мелеагър, който е засвидетелстван във фрагменти от северовият мраморен план и регионални каталози от 4 век. Подобно на срещуположния портик, името на този вероятно произлиза от изложено в него произведение на изкуството (картина или статуя) посветено на аргонавта Мелеагър.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 1992, ISBN 0801843006
  • Jacobs, Paul W. Campus Martius, Cambridge University Press, 2015, ISBN 1107023203
  • Rehak, Paul. Imperium and Cosmos: Augustus and the Northern Campus Martius, Univ of Wisconsin Press, 2009, ISBN 0299220141
  • Jones, Brian. The Emperor Domitian, Routledge, 2002, ISBN 1134853130

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Jacobs, стр. 90-91
  2. Richardson, стр. 278
  3. а б Rehak, стр. 19-20
  4. Cic. Att 4.16.14
  5. а б Jones, стр. 91
  6. Geoffrey Summi, "Ceremony and Power: Performing Politics in Rome Between Republic and Empire", стр.252
  7. а б в г Jacobs, стр. 128
  8. Steven Rutledge, "Ancient Rome as a Museum: Power, Identity, and the Culture of Collecting", OUP Oxford, 2012, стр.303
  9. Lindsay Powel, "Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus", Pen and Sword, 2015, стр.112