Ищар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за акадската богиня. За израелската певица вижте Ищар (певица).

Ищар
акадска богиня на плодородието, любовта и войната
Babilonia, statuetta femminile nuda, forse la gran dea di babilonia, alabastro, oro, rubini e terracotta, III sec ac.-III dc ca..JPG
Семейство
Баща Син
Братя/сестри Ерешкигал
Съпруг Думузи
Ищар в Общомедия
Ищар-Инана
Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин

Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. В образа за Ищар са вплетени черти и на други шумерски и хуритски богини, като Нину (Нино)[1].

Ищар е богиня на плодородието, любовта и войната.[2] Във Вавилонския пантеон тя е представена като божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността и като закрилница на влюбените. Като богиня на любовта прелъстява любовниците си, но бързо им се насища и ги изоставя.[3]

Числото 15 в шумерската шестдесетична система означавало Богинята Ищар.

Култов център на Ищар е град Урук. Едни от символите на Вавилон, запазени до наши дни, са Портата на Ищар и Улицата на процесиите, възстановка на които може да се види в Пергамския музей, Берлин.

Във всички големи центрове Ищар е имала своите храмове. За подробностите относно култа към нея няма доказателства, че е имало неприлични обреди, въпреки че може да е имало определени мистерии, въведени в определени центрове, които лесно биха могли да впечатлят непосветените като притежаващи неприлични аспекти. Ищар е била обслужвана от жрици и свещеници на които, докато остават в служба не им е било разрешено да се женят. Открити са голям брой статуетки , които я представят гола със скръстени на гърдите ръце или държаща дете. По този начин изкуството отразява популярните представи, формирани за богинята. Заедно със Син- лунният бог и Шамаш- богът на слънцето, тя е третата фигура в триада, олицетворяваща трите големи природни сили - луна, слънце и земя, като жизнена сила- Ану , Бел (Енлил) и Еа – небето, земята и водата – образуващи илюстрация на същата тази тенденция.

В заклинания и химни, в митове и епоси, в оброчни надписи и исторически анали, Ищар е призовавана като великата майка, господарка на земите, облечена в блясък и сила - олицетворение на самия живот.

Богиня на живота Ищар има два аспекта,тя ражда, наторява нивите, облича природата в радост и веселие, но също така отнема благоволението си и когато прави това, нивите изсъхват, а хората и животните престават да се размножават. На мястото на живота настъпват безплодие и смърт. Следователно тя е и мрачна богиня, едновременно жестока и разрушителна. При Асирийцте тя е била призовавана като богиня на войната, битките и преследването. Инана фигурира в Списък на божества от шумеро-акадската митология.

Роднински връзки[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни версии да роднинските връзки на Ищар.

  • Баща: Ану, Нана/Син, Енлил или Ашур.
  • Съпруг: Ану. Според други източници богинята няма съпруг, а само любовници. Младежката ѝ любов е Думузи.
  • Брат: Шамаш[2]
  • Деца: Смята се, че Ищар няма деца. В някои случаи за неин син се приема бог Шара.[4]
Отпечатък (детайл) от цилиндричен печат на писаря Адда, изобразяващ месопотамските богове. Ищар е вляво (въоръжена и с крила). Акадски период, ок. 2300 г. пр. н. е., Британски музей[5]

Иконография[редактиране | редактиране на кода]

На староакадски цилиндричен печат на писаря Адда богинята е изобразена като крилата и въоръжена[6]. На този печат фигурата с потоци вода и риба, стичащи се от раменете му, е идентифицирана като Еа (шумерският Енки), бог на подземните води и на мъдростта. Зад него стои Усиму, неговият везир (главен министър). Вляво от него е крилата богиня Ищар. На друг староакадски печат жрици с жертвена газела и съд стоят пред Инана/Ищар в рогата тиара и със стрели зад гърба ѝ[7]. На един от новоасирийските печати също изобразено поклонение пред Иштар, където богинята е представена напълно въоръжена, стояща на лъв[8]. Лъвът е свещеното животно на богинята.[9]

Митове[редактиране | редактиране на кода]

В Епос за Гилгамеш, богинята предложила любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните ѝ възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, се оплакала на баща си бог Ану и той изпратил страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду, го убил.

Според друг мит Ищар, също като прототипа си Инана, слязла в подземния свят в желанието си да освободи своя любим Таммуз. В акадската версия на мита се разказва, че Ищар заплашила богинята на подземния свят Ерешкигал, че ако не я въведат в преизподнята, ще разруши портите и ще освободи мъртвите, които „ще разкъсат живите“. Ерешкигал оковала Ищар, а любовта на земята замряла. Бикът не се покачвал вече върху кравата, магарето не оплождало магарицата, никой младеж вече не се приближавал до девойка на улицата, мъжете и жените спели сами.[10] Уплашени от настъпилата катастрофа, боговете принудили Ерешкигал да освободи Ищар, за да се възроди отново всичко.[11][12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Афанасьева В. К., Дьяконов И. М. Иштар // Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах . главный редактор С. А. Токарев, Москва, Советская Энциклопедия, 1980 – Т. 1 (А—К). – с. 595.
  2. а б Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199.
  3. Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 200.
  4. Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199 – 200.
  5. The Adda Seal, British Museum
  6. Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 43
  7. Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 42
  8. Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 38
  9. Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 205.
  10. Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others. A new translation by Stephanie Dalley, Oxford, England: Oxford University Press, 1989, p. 158 – 159.
  11. Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 204.
  12. Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания и идеи, том I, От каменния век до Елевсинските мистерии, София, 1997, с. 86 – 87, 476.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]