Син (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Син.

Отпечатък от цилиндричния печат на Хашхамер, патеси (първожрец) на Син от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма. Присъствието на Син е под формата на полумесец.

Син (от акадски език: Сън, Суен; на шумерски:Нанна) е шумерски бог в месопотамската митология. Той е лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“

История[редактиране | редактиране на кода]

Главното светилище на Нанна в град Ур се е наричало E-гиш-шир-гал („дом на голямата /великата/ светлина“). Син, впоследствие идентифициран с Нанна, имал светилище край Харан (Харран) наречено E-кхул-кхул („дом на радостите“). На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ полумесецът[1]. В астрално-теологичната система е представян от числото 30 и от луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е ≈29.53 дни), премерен между две последователни новолуния.

Лунният бог е персонификация на мъдростта, отнасяща се до постиженията на древните учени астрономи, за които наблюденията на фазите на луната са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на доктрината за троицата [2], състояща се от Син, Шамаш и Ищар, съответно олицетворяващи луната, слънцето и планетата Венера (зорница/вечерница).

Наричан Син във Вавилон и Асирия и почитан в Харан, той носел брада, направена от лапис лазули и яздел крилат бик. Негова съпруга била Нингал („Великата Дама“), която му родила син – Уту („Слънце“) и дъщеря – Инанна (Инанна се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, Енлил, „Небесният бик“) и триножникът, който вероятно е статив за лампа.

Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“)[3] разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три „замествания“ за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името „Слизането на Инанна“.

Култови средища[редактиране | редактиране на кода]

Двете основни средища на почитанието към Син са били Ур на юг и Харан на север. Култът се е разпрострял и до други центрове; храмове на лунния-бог се намират във всички големи градове на Вавилон и Асирия.

Често е определян като Ен-зу или „господар на мъдростта.“ През периода от около 2600-2400 пр.н.е.), когато градът държава Ур е управлявал по-голямата част от долината на река Ефрат Син е представлявал глава на пантеона на месопотамските божества. От този период датират епитетите „баща на боговете“, „главен бог“, „творец на всичко“ и други подобни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Tamara M. Green, The City of the Moon God: Religious Traditions of Harran. E.J. Brill, Leiden, 1992, 232 pages. ISBN 9004095136